Решение № 15422 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2012 г.

Решение № 15422 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ Света Марина" ЕАД, гр. Варна, срещу решение № 577 от 6.03.2012 г. по адм. д. № 4295/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 5/21.11.2008 г. на Директора на РУ "СО" Варна в частта, потвърждаваща разпореждане № 250/2.10.2008 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 40, ал. 3 и чл. 41, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "МБАЛ Света Марина" ЕАД, гр. Варна, срещу решение № 5 от 21.11.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО"), гр. Варна, потвърждаващо разпореждане № 250 от 2.10.2008 г., издадено от началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, в частта, с която жалбоподателят в качеството му на осигурител е задължен да възстанови сумите 1459.51 лв. - главница и 325.48 лв. - лихва, произхождащи от неправилно начислени и изплатени в по-голям размер парични обезщетения за временна неработоспособност на осигуреното лице Марияна Атанасова Новак за периода м. април 2007 г. - м. декември 2007 г. (т. 5 от сборна справка № 1 към ревизионен акт за начет № 250 от 2.10.2008 г.). За да постанови решението си, Варненският административен съд законосъобразно е приел, че неправилното определяне на дневната ставка за изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност (18.86 лв. вместо 10.52 лв.) се дължи на късното представяне в РУ "СО" - Варна на болничен лист № 1217370 от 28.02.2007 г. за временна неработоспособност от 24.02.2007 г. до 7.04.2007 г. Болничният лист е бил получен от осигурителя на 14.03.2007 г., но е бил представен за изплащане на 25.09.2007 г., след като вече е било начислено и изплатено паричното обезщетение по следващия болничен лист № 1166053 от 7.04.2007 г. за временна неработоспособност от 7.04.2007 г. до 18.06.2007 г. Изводите на съда се основават на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което на осигуреното лице са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в по-голям размер, както следва: за месец април 2007 г. - 282.84 лв. вместо 152.78 лв.; за месец май 2007 г. - 377.12 лв. вместо 210.37 лв.; за месец юни 2007 г. - 414.87 лв. вместо 231.41 лв.; за месец юли 2007 г. - 414.92 лв. вместо 231.41 лв.; за месец август 2007 г. - 414.92 лв. вместо 231.44 лв.; за месец септември 2007 г. - 358.34 лв. вместо 199.86 лв.; за месец октомври 2007 г. - 433.78 лв. вместо 241.93 лв.; за месец ноември 2007 г. - 414.92 лв. вместо 231.41 лв.; за месец декември 2007 г. - 188.60 лв. вместо 105.19 лв. В Декларация обр. 1 за месеците март и април 2007 г. по т. 16.4. осигурителят е подал информация "неплатени" обезщетения, поради което по-късно представеният втори болничен лист е отчетен като първичен и изчислението е било извършено върху нова шестмесечна база. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Неправилно се твърди, че по делото е останал неизяснен въпросът дали неправилното определяне на размера на паричните обезщетения за временна неработоспособност се дължи на забавеното представяне на болничния лист от осигурителя заедно с Декларация обр. 1 или се дължи на грешно зададена от служителите на РУ "СО" - Варна информационна база. Решението на Варненския административен съд е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение № 1787 от 20.08.2010 г. по адм. дело № 3359/2008 г. е било отменено с решение № 15749 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 7750/2011 г. на Върховния административен съд в частта, с която оспорените административни актове са били отменени за определените задължения по т. 5 от сборна справка № 1. Делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с дадени указания за разрешаването на въпроса каква подадена от осигурителя информация в съчетание с по-късното представяне на втория от трите болнични листове на Марияна Новак е довела до различен дневен размер на дължимото обезщетение за временна неработоспособност, като за това е необходимо да се изиска от вещото лице да покаже изчисленията и тяхната информационна основа, както при своевременно, така и при несвоевременно представен втори болничен лист. Обжалваното в настоящето касационно производство съдебно решение е постановено при точно спазване на правилото на чл. 224 от АПК, съгласно което указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Съдът е изслушал повторно вещото лице, което е представило допълнителна справка с изчисления и е посочило механизма за определяне на базата за изчисляване на обезщетението. Не е спорен фактът, че болничен лист № 1217370 за временна неработоспособност от 24.02.2007 г. до 7.04.2007 г. е бил представен в РУ "СО" - Варна на 25.09.2007 г., след като вече е било изплатено парично обезщетение по болничен лист № 1166053 за временна неработоспособност от 7.04.2007 г. до 18.06.2007 г. Осигурителят е приел болничен лист № 1217370 на 14.03.2007 г., но го е представил на 25.09.2007 г. в нарушение на срока по чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (редакция ДВ, бр. 1 от 5.01.2007 г., в сила от 1.01.2007 г.), във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2006 г.), т. е. за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец. В представената Декларация образец № 1 до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, т. 16.4., за месеците март и април 2007 г. е нанесъл осигурителен стаж без осигурителни вноски, т. е. без осигурителен доход. Поради късното представяне на болничния лист изчислителната система го е възприела като първичен и е изчислила размера на обезщетението върху нова шестмесечна база по чл. 40, ал. 1 от КСО. Събраните доказателства водят до извод, че погрешното залагане на данните в информационната система е последица от бездействието на осигурителя, който не е представил болничния лист за изплащане в срока по Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Не са представени доказателства и липсват сведения за допусната от информационната система грешка поради неправилно зададени данни от операторите на РУ "СО" - Варна. Претърпените от ДОО щети от извършени осигурителни разходи в по-високи размери са в причинна връзка с поведението на осигурителя, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни в частта за определените задължения по т. 5 от сборна справка № 1, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,