Решение № 14239 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2014 г.

Решение № 14239 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзкас чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителната практика" град София, при ЦУ на НАП, против решение № 5623 от 4.09.2014 г. на Административен съд, София град /АССГ/, постановено по адм. дело № 5346/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2051205874/22.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 719/18.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на сдружението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Сдружение "Евроинтегра", със седалище град София, чрез пълномощника адв. Бояна Милчева, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Бенев, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представя АПВ от 7.03.2012 г. издаден от инспектор по приходите от ТД на НАП-София, офис Сердика. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 2051205874/22.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 719/18.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на Сдружение "Евроинтегра" е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 50 592,45 лв., за данъчни периоди - 1.02.2012 г. - 30.04.2012 г., по фактури с предмет на доставка организиране на събития, хотелско настаняване, поддръжка на офис, ел. енергия, телефонни услуги, интернет, куриерски услуги, канцеларски материали, тонер и основни доставчици ЕТ "Дан теа", "Кей ЕМ ом" ЕООД "Еконт Експрес" ООД, "Ми бм Експрес" ООД и др. От фактическа страна за установено съдът е приел, че през ревизираните периоди сдружението е изпълнявало задълженията си по проект "Дунавски винарски дестинации", по програма за Трансгранично сътрудничество Румъния - България за периода 2007 - 2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие /ЕФРР/, съгласно договор № 24487/24.03.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния, в качеството на Управляващ орган за Програмата за трансгранично сътрудничество и жалбоподателят в качеството му на Водещ партньор. Този договор сключен на 24.03.2011 г. се основава на Меморандум за разбирателство между МРРБ на Република България, действащ като Национален Партниращ орган и Министерство на регионалното развитие и туризма /МРРТ/ на Република Румъния, действащ като Съфинансиращ орган. В изпълнение на проекта жалбоподателят е получил финансиране от МРРТ на Румъния. Съгласно § 3 на договора, 84,82% от разходите са предоставени от ЕФРР, 13% е размера на съфинансирането от Държавния бюджет и 2,18% е собствен принос на партньорите. Недопустимата стойност е в размер на 96 763,79 евро и представлява общият недопустим разход, поет от водещия партньор и неговите партньори. Водещият партньор се ангажира да осигури собствения си принос и недопустимите разходи /ДДС/. Всички дейности, обективирани в спорните фактури, са приети по съответния ред за отчитането им по проекта, като допустими и необходими, предвидени по бюджета му. За да приеме, че не са налице предпоставките за отказ на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 3, § 1, т. 8 от същия закон, съдът е приел, че "стоките или услугите не са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето". До този извод съдът е достигнал като е приел, че доставките на процесните стоки и услуги, са безвъзмездни за крайните им получатели - лицата от целевите групи по проекта, но същите следва да се разглеждат като свързани с дейностите по проекта, осъществени от сдружението - конференции, семинари, презентации, посещения на определени обекти и други, които е невъзможно да бъдат осъществени без участието на представителите на целевите групи, към които са насочени тези дейности и които са участници в дейностите по проекта. Доставките на стоки и услуги, свързани с разходи за участниците в дейностите по проекта, са неразривно свързани със същинските дейности, представляващи цел на проекта и осъществявани от сдружението. За осъществяването на последните, сдружението получава заплащане в качеството му на бенефициер по безвъзмездна финансова помощ, финансирана от източници, изрично посочени в чл. 9 от ПМС 62/2007 г. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 128 ЗДДС и е приел, че формално не е уговорено плащане с лицата, участници по проекта от целевите групи, които са ползвали услугите, но ползването им без съмнение е под условие - тези лица да участват в дейностите по проекта, т. е. налице е непарична насрещна престация. Задълженията на сдружението по договора за финансиране, съдът е пирел, че е невъзможно да бъдат изпълнени без доставки като процесните и без участието на лица от целевите групи, тъй като същите са приети като необходими и предвидени по реда за финансов контрол и одобряване на разходите по проекта. В резултат на получените доставки по процесните фактури от сдружението, същото е осъществило дейности, свързани с неговата икономическа дейност и за което е получило плащане като насрещна престация. Принципно настоящият състав споделя изводите на АССГ, но предвид решение № 6619 от 1.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6833/2013 г., оставено в сила с решение № 13932/20.11.2014 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 819/14 г., с което за част от процесните доставчици и във връзка с процесния договор № 24487/24.03.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерство на регионалното развитие и туризма на Румъния, в качеството на Управляващ орган за Програмата за трансгранично сътрудничество и жалбоподателят в качеството му на Водещ партньор е прието наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, то обжалваното в настоящото производство решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С посоченото решение АССГ е приел, че независимо от изпълнението на предпоставките по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в случая е налице друго основание за ограничаване на правото на данъчен кредит по спорните доставки - чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - получените стоки и услугите са използвани за освободени доставки. ВАС е приел, че отказът на правото на данъчен кредит на друго правно основание е допустим в съдебното производство, когато съдът решава спора по същество, съгласно ТР № 5/2004 г. Настоящата касационна инстанция не следва да се произнася по посоченото материално правно основание, тъй като би се нарушило правото на страната на двуинстанционно производство. На следващо място въпреки приетото в т. 4 от ТР № 5/2004 г. на ВАС, а именно, че когато съдът решава делото по същество, съгласно чл. 130, ал. 1 от ДПК може да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта, то задължение на съда е да уведоми страните по делото за различното правно основание. С оглед на изложеното при новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните, че по същество основанието за отказ на правото на данъчен кредит ще бъде по реда на чл. 70, ал. 1, т. 2, вр. чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като следва да бъде обсъден и представения пред настоящата инстанция АПВ от 7.03.2012 г. издаден от инспектор по приходите от ТД на НАП-София, офис Сердика. С оглед на изложеното и предвид спазване принципите на законност и равенство на страните, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането за присъждане на разноски, следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК