Решение № 8797 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2017 г.

Решение № 8797 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. чрез неговия процесуален представител срещу решение № 137/11.05.2017 г. по адм. д. № 31/2017 г. на Административен съд П.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- "Н. Г." ЕООД в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Н. Г." ЕООД срещу заповед № 2680/02.12.2016 г. на кмета на О. П.. С атакуваната заповед е разпоредено в срок от два месеца от датата на влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат обект: "Павилион", находящ се в УПИ I, кв. 205, по плана на гр. П.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при огледа на място е констатирано, че конструкцията на обекта е скрита, предполага се, че е метална със стани от леки панели. Облицована е с ламарина, талашитени плоскости, ПВЦ ламперия. В югоизточната част е иззидана тухлена стена върху ивичен фундамент без колони. В югозападната част и северозападната част има бетонни бордюри с мозайка. Констатациите на вещото лице не се различават от тези които е направил и административният орган при проверката на място. Параметрите на павилиона са такива каквито са установени в приложените по преписката протокол и констативен акт. Според вещото лице при опит за отделяне на обекта ще се наложи разрушаване на бордюрите. От тези бордюри продължават стените. Няма възможност да се монтира на друго място павилиона и да се използва със същото предназначение. Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по смисъла на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, но в нарушение на материалния закон. От заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание е видно, че по начин на изграждане павилионът не представлява преместваем обект по см. на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т. к. не притежава характеристиките да може да се отдели от повърхността и да бъде преместен в пространството. Разглобяването му на отделни преносими части не може да се осъществи, тъй като това би довело до разрушаването му. Този начин на изграждане на павилиона го дефинира като "строеж" по см. на § 5, т. 38 от ЗУТ, подлежащ на премахване при наличие на основанията за това по чл. 225, ал. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Решението като краен резултат е правилно, макар и не изцяло по изложените в него мотиви: В обжалваната заповед като основание административният орган е посочил чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ. В същата заповед е цитирана нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, чийто текст е възпроизведен изцяло, а именно: "кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, и т. н". В самата заповед пък са изложени съображения, че обектът не е търпим строеж, като е отречено твърдението на възразилия собственик на обекта, че същият е строеж. Посочено е също, че за обекта няма строителни книжа, а разположението на обекта е извън зоната на застрояване и не позволява да бъде търпим по § 127 ПЗР ЗУТ, тъй като нарушава действащия устройствен план. От друга страна в заповедта изобщо няма посочване кое е основанието за премахване и в коя хипотеза- чл. 195 или чл. 57а ЗУТ. В заповедта е посочено като правно основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ, но не е изброена нито една от тези хипотези-дали обектът се премахва като преместваем поради това, че е поставен без разрешение или в противоречие с издаденото такова или се премахва, когато не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията - чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ. В обстоятелствената част на заповед изобщо не са описани, не са посочени визираните в хипотезиса на цитираните правни норми релевантни факти. Изобщо не са упоменените фактически констатации, за да може съдът да прецени коя е относимата и приложима правна норма. С оглед изложеното в заповедта не е ясно какво се премахва- строеж или преместваем обект и по какви причини. Доколкото в заповедта липсват конкретни фактически основания за разпореденото, не може да се прецени какво е конкретното волеизявление, което да предизвиква конкретна правна последица, предвидена в конкретна материалноправна норма, не може да се прецени за какъв обект се отнася разпореденото премахване и на какво основание. В разглеждания аспект ирелевантно за крайния изход на спора е дали първоинстанционният съд законосъобразно е приел характеристиките на строеж за процесния обект или същият има характер на преместваем такъв. Оспорената заповед е незаконосъобразна поради липсата на конкретни фактически и правни основания, поради което решаващият съд правилно е постановил нейната отмяната. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представеното пълномощно и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,