Решение № 14617 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5549/2017 г.

Решение № 14617 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5549/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. А. от гр. Х. против решение № 162/23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 377/2016 г. на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение (ЕР) № 0312 от заседание № 083/27.06.16 г. на НЕЛК - С., Специализиран състав по очни болести. От изложеното в касационната жалба може да се извлече довод за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, с писмен отговор от процесуалния представител юрисконсулт В. А., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отхвърлена жалбата А. М. А. против експертно решение (ЕР) № 0312 от заседание № 083/27.06.16 г. на НЕЛК - С., Специализиран състав по очни болести, с което е отменено ЕР № 1708 от зас. № 088/21.05.2015 г. на ТЕЛК Х. при МБАЛ АД - гр. Х. в частта за определената оценка на работоспособността - трайно намалена работоспособност (ТНР) 25,25 %, както и в частта му по отношение определения срок на инвалидността, като е определен съкратен такъв от 1 г. и потвърдено по останалите поводи: дата на инвалидизиране, причинна връзка и противопоказни условия на труд. С отмененото ЕР на ТЕЛК № 1708 от зас. № 088/21.05.2015 г. ТЕЛК гр. Х. при МБАЛ АД гр. Х., след преглед, на А. М. А. е определена 23,5% ТНР за срок от три години с дата на инвалидизиране - 19.04.2005 г. при водеща диагноза - наличие на други функционални импланти. Съгласно решението за придобитата липса на акомодация /артефакия/ на двете очи са определени 20% ТНР, за намалено зрение на двете очи с корекция /зрителна острота/ са определени 15%, за наличието на ВОЛ /вътреочни лещи/-10%, за наличната АХ /артериална хипертония, I гр, са определени 10 % ТНР, а за паническо разстройство и за диагностициран преди години световъртеж от централен произход без прегледи и стационарни пролежавания през последните 3 години, и при негативен неврологичен статус, в решението е посочено, че не се следва % ТНР. С обжалваното решение НЕЛК е увеличила процента на ТНР от 23,5 % на 25,25% като разликата е в резултат от възприетият различен процент, който следва да се прибави към процента, приет за основа по съответната отправна точка. За да отхвърли жалбата срещу процесното ЕР на НЕЛК, съдът е приел, че не са налице нарушения на производствените правила при произнасянето на административния орган, както и че достигнатите заключения в оспорения акт са мотивирани и правилно са определени следващият се процент трайно намалена работоспособност, срок на инвалидизация и противопоказни условия на труд. Решението е правилно. Доводите на жалбоподателката пред административния съд срещу решението на НЕЛК, а и пред касационната инстанция се свеждат до неправилност на определения процент на ТНР и срокът на инвалидността. Първоинстанционият съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора, обсъдил е задълбочено всички писмени доказателства, съобразил се е със законоустановените изисквания при определяне на ТНР. Безспорно е установеното от Административен съд гр. Х., че обжалваният административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в границите на неговата компетентност. Върховният административен съд споделя изводите на решаващия състав, че правилно е определен процента трайно намалена работоспособност след подробно снета анамнеза и извършен личен медицински преглед на освидетелстваното лице по реда на чл. 50, ал. 2 Правилника за устройството, организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и на основание представеното медицинско експертно досие. Заключението по назначената експертиза изцяло потвърждава приетото от административния орган, обективирано в оспореното ЕР на НЕЛК. Съобразено е с материалния закон - чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза и т. III Приложение № 1 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти. За придобита липса на акомодация по ч. V, р. III т. 1.2 е определен най-високият процент от съответната отправна точка - 20% трайна неработоспособност. Към тях са прибавени още 5.25 %, които са определени, което представлява 15% от сбора на процентите на останалите увреждания /15% +10%+10%/ или 5.25%. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. Неоснователен е доводът в приложеното допълнение към касационната жалба за незачетено заболяване - лимфедем и посттравматична артроза на глезенна става и стъпало, установени съответно на 22.08.2017 г. и на 16.05.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение. Правилен е и изводът на съда относно определянето на срока на инвалидността. Съкратеният срок на инвалидност е мотивиран в решението с необходимостта от ИАГ лазер на вторичната катаракта на дясното око. Именно с оглед характера на увреждането и динамиката на неговото развитие (потвърдена и от вещото лице), е необходимо проследяване на окото. В случая инвалидността е определена за минимален период с оглед възможността за осъществяване на лазерна интервенция и съответно, подобряване, възстановяване на работоспособността. При тази фактическа обстановка по спора, правилно първоинстанционният съд, с оглед проверката по реда на чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, е приел, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, в установената форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. При определяне на крайния процент на трайно намалената работоспособност НЕЛК се е произнесла въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, клиничен преглед, изследвания, консултации и данни от наличната медицинска документация. Данните по делото потвърждават извода за законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК. Относно касационните доводи за разноските по делото, първоинстанционният съд правилно е посочил, че разноските по делото в размер на 250 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице и 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъдат заплатени от жалбоподателката. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящата инстанция по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,