Решение № 5951 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2014 г.

Решение № 5951 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Йовчо Димитров Йовчев срещу решение № 4692 от 08.07.2014 г. по адм. д. № 8687/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" - лек автомобил, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, приложена на 18.07.2013 г. с разпореждане в устна форма, издадено от полицай от сектор 02 в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Заявяват се касационни основани за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Органът не представил доказателства за компетентността си. Сочи се, че автомобилът е паркиран успоредно на пътя до самия тротоар на ул. "Алеко Константинов" и не създава опасност или не прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - както на автомобили, така и на пешеходци. Автомобилът не закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнализация защото такива няма на това Т-образно и нерегулирано кръстовище. Идващите автомобили по ул. "Алеко Константинов" са с предимство на кръстовището като дясно стоящи от тези, които се движат по ул. "Султан тепе". Автомобилът е паркиран на по-малко от 5м. от кръстовището, но има достатъчно разстояние да се разминат двама и повече пешеходци. Разстоянието е сравнимо с широчината на тротоара от лявата страна на ул. "Алеко Константинов" по посока на движението. Представя копие от картата на района, чрез maps. bg, от която е видно посоката на движение по ул. "Алеко Константинов" и "Султан тепе" и карта от сайта на Центъра за градска мобилност за местоположението на специализираните паркинги. Счита, че от изложената фактическа обстановка не може да се обоснове извод, че са били налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за принудителното преместване на превозното средство. От данните по административната преписка не се доказва, че с неправилното паркиране на автомобила е създадена опасност или е направeно невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неспазване на изискванията по чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗДвП за неправилно паркиране не съставлява във всички случай основание за прилагане на ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП, т. е. нарушението на правилото по чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗДвП не покрива непременно фактическият състав на цитираната норма, а следва да бъде установено по безпорен начин, че същото е довело до невъзможно преминаване на другите участници в движението по начина, описан в нея. В разглеждания случай съдът неправилно счел, че са били налице основания за принудително преместване на лекия автомобил. А те биха били, ако е било безспорно установено, че автомобилът е създавал опасност или е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Наличието на такива факти не се установява от съдържащите се в административната преписка доказателства, а други в хода на производството не са ангажирани. Тяхната липса не дава възможност да се направи извод, доколко разпореждането за налагане на мярката, почива на действителни фактически основания и какви са материалноправните предпоставки за налагането й. Нарушеното изискване за основателност на акта е основание за неговата отмяна, защото предполага липса на юридически факт, който да породи упражненото от органа публично субективно право. Излага доводи, че са нарушени процедурни изисквания за налагане на мяркатата, тъй като съгласно чл. 168, ал. 2 от ЗДвП органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство, което не е изпълнено. Не е изпълнено и изискването на чл. 171, т. 5. б."б" от ЗДвП, съгласно което лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК ответникът е следвало да докаже изпълнението на обстоятелствата по чл. 171, т. 5. б."б" от ЗДвП, а доказателства в тази насока не са представени. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. В случая не са налице доказателства да е изпълнена в цялост хипотезата на тази разпоредба, за да се приложи предвидената за нея принудителна административна мярка - на място, на което е паркиран лекият автомобил, няма поставена указателна табела - неподвижен пътен знак, предупреждаващ за възможността за принудително преместване на пътно превозно средство. От друга страна не са налице доказателства по делото да е била създадена опасност за движението или пречка за осъществяването му. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че автомобилът е бил паркиран неправилно - от скицата на ситуацията към докладната записка се установява паркиране на автомобил в района на кръстовището. В докладната записка е посочено, че е извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, както и на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. При липса на изискване за писмена форма на акта за прилагане на принудителната мяка, фактът на нарушението може да се установява с всички допустими доказателствени средства, като в конкретния случай е приложен снимков материал, както и съставения фиш, с който е наложена глоба на водача на МПС. В текста на фиша е посочено, че същият е съставен за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. По тази разпоредба с глоба в размер на 20 лв. се наказва водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Разпоредбата може да бъде отнесена към всички случаи на паркиране в нарушение на установените правила, но в случая се установява по безспорен начин, че управляваният от жалбоподателя автомобил в бил паркиран на кръстовище, както и че е бил разположен на кръстовището по начин, който пречи на пешеходците да пресичат нормално (в същия смисъл е констатацията и от докладната записка) и създава опасност за останалите участници в движението, тъй като нарушава видимостта на завиващите автомобили. Прието е, че е налице хипотезата по чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя във връзка с компетентността на административния орган, основани на обжалването на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, тъй като преместването на автомобила е основано не на наредбата, а на ЗДвП и е извършено не от служители на общинско предприятие, а от полицай от отдел "Охранителна полиция". Представената справка за обжалване на НОДТСО от страна на Областния управител на Софийска област не води до различен извод още и поради това, че макар оспорването от областния управител да спира действието на подзаконовия нормативен акт, в случая това оспорване е предприето няколко месеца след датата на преместването на автомобила. Решението е правилно. Чл. 171, ал. 1, т. 5, б."б" от ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Правилно е прието от съда, че разпореждането за преместване е издадено от компетентен орган. Както е посочил съдът видно от удостоверение рег. № Я-3678/03.06.2014 г. на СДВР, със Заповед рег. № 4475/26.03.2011 г. на Директора на СДВР полицай Петров е назначен и към 18.07.2013 г. е заемал длъжност командир на отделение в група "Съдействие на Център за градска мобилност" на отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към щата на СДВР и съгласно Заповед рег. № Iз-269/11.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи, е компетентен да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В удостоверението е посочено, че длъжностното лице е категория "Д", поради което са спазени изискванията на упълномощителната заповед, неправилно се твърди в касационната жалба, че не са представени доказателства в тази насока. Не е спорно, че мястото не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, поради което МПС е могло да бъде преместено ако създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В докладната записка е посочено, че е извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, както и на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. Записано е, че автомобилът е паркиран в зона на кръстовище и пречи на пещеходците. Следва да се прецени по същество дали са налице основания за налагане на принудителна административна мярка, тъй като е наложена с устно разпореждане. В докладната записка е записано, че автомобилът пречи на пешеходците, което означава, че фактически прави невъзможно преминаването на пешеходците през определеното място в кръстовището и това е видно от снимките, следователно е налице хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б."б" от ЗДвП. Видно е, че на мястото, където могат да пресичат пешеходците има стълб, който те трябва да заобикалят и за автомобилите идващи от ул. "Ал Константинов" е намалена видимостта за пресичащи пешеходци, както и бързото изтегляне на завиващите автомобили. Този извод може да се направи от съда с оглед събраните доказателства, при положение, че принудителната адмнистративна мярка се налага устно. Налице е и другата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б."б" от ЗДвП, автомобилът да е създавал опасност за участниците в движението. В докладната записка е посочено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 6 ЗДвП, а чл. 98, ал. 1, т. 1 съдържа хипотеза при която с паркирането се създава опасност и както е приел съдът с оглед на безспорното обстоятелство, че в нарушение на закона автомобилът е паркиран на по-малко от 5 м от кръстовището, следва да се приеме, че е създавал опасност за участниците в движението, независимо от посоката на движение на автомобилите в еднопосочните улици по представената скица в Т- образното кръстовище. Липсата на доказателства за изпълнение на изискването да се укаже предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство и на изискването лицата по чл. 168 да уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство не са самостоятелно основание за отмяна на мярката.