Решение № 9093 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2011 г.

Решение № 9093 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Франк Убака Окоро, гражданин на Нигерия срещу решение № 47/07.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Нигерия. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна при следните съображения: От данните по делото се установява, че жалбоподателят Франк Убака Окоро е роден на 25.02.1977 г. в гр. Асаба, Нигерия, гражданин на Нигерия, народност - ибо, религиозна принадлежност: християнин-католик, неженен. Чужденецът е подал молба с вх. № 594/11.05.2011 г. на РПЦ - София, която е преценена от административния орган като "последваща" по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установено е, че чужденецът е подал шест предходни молби, по които е постановен влязъл в сила административен отказ на Председателя на ДАБ при МС. Отказите са обжалвани и потвърдени на всички инстанции пред Върховния административен съд. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени интервюта, на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи обстоятелствата, на които се основава поредната му молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. От изготвените протоколи, приложени по делото, се установява се, че Франк Убака Окоро е пристигнал в Р България нелегално през месец май 2004 г. Мотивира молбата си за закрила с обстоятелството, че е загубил семейството си и дома си вследствие на междуплеменен конфликт. С оглед изявленията на кандидата, административният орган е установил, че причините, които изтъква нигерийския гражданин за получаване на държавна закрила са същите, които се посочват и в последната му молба, поради което при липса на нови обстоятелства е приел, че молбата на Франк Убака Окоро е явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ. По делото е представена справка с вх. № 1681/10.05.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в страната. Отговорено е на въпроса налице ли е вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - официално мнение на ООН и други организации. Въз основа на фактите от изложената от Франк Убака Окоро бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и информацията за от посочената по-горе справка, е изготвено становище от главен експерт в РПЦБ - София с рег. № УП 1317/30.08.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Франк Убака Окоро статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Преповтарянето на причините, изтъкнати от чужденеца в предходните административни производства, завършили с влязъл в сила административен отказ, не са основание за уважаване на поредната молба за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Материалният закон изисква в случая при подаване на "последваща" молба, същата да се основава на нови обстоятелства, каквито в случая не са налице. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Също така няма данни да е бил принуден да напусне поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон, като е отказал хуманитарен статут с оглед чл. 9 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,