Решение № 202 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 866/2012 г.

Решение № 202 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 866/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. К., [населено място], срещу решение № 988 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1054/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и по реда на чл. 258 ГПК е уважен предявеният от Г. П. С. срещу касатора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като по отношение на него е признато за установено съществуването на вземането на ищеца Г. П. С. за сумата 68 000 лв., произтичащо от издадения от касатора Д. Т. К. запис на заповед от 8.03.2005 г. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че неправилно Софийският окръжен съд е отхвърлил иска по съображения, че поради различието на сумата в записа на заповед при изписването й с думи и с цифри, липсва изискуемото му се съдържание по смисъла на чл. 535, т. 2 ТЗ, а именно - обещание да се плати определена сума. По отношение на това различие в изписване на сумите Софийският апелативен съд на основание чл. 537 във вр. с чл. 460, ал. 1 ТЗ е приел, че важи сумата написана с думи, поради което след отмяна на първоинстанционното решение, е уважил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата изписана с думи - 68 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р. п. неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК - въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните. Подържа, че не е обсъдено възражението му за изтекла погасителна давност по чл. 531, ал. 1 във вр. с чл. 487, ал. 1 ТЗ. Навежда доводи, че в нарушение на т. 3 на ТР1-2005-ОСТК съдът не е проверил дали е настъпил падежът на задължението по записа на заповед с падеж на предявяване и дали той е бил предявен за плащане, каквото възражение също е направил с отговора си по исковата молба, находящ се на стр. 16 по гр. д. № 649/2010 г. на Софийския окръжен съд. Подържа още, че не е обсъдено и възражението му за наличие на каузални правоотношения - записът на заповед е издаден да обезпечи задължението му по предоставен от ищеца паричен заем, който е изцяло погасил. След като записът на заповед е издаден за сумата 68 800 лв., съдът не може да приеме за установено съществуване на вземането за друга сума, различна от тази по записа на заповед. С определение № 649 от 19.07.2013 г. по настоящото т. д. № 866/2012 г. на I Т. О. на основание чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение. Касационната жалба е основателна. Като основание за касационно обжалване е послужил процесуалният въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение, като израз на решаващата дейност на този съд. Правораздавателната дейност на въззивния съд не се изчерпва само с контролно-отменителните му правомощия. При произнасянето по материалното правоотношение той осъществява решаваща правораздавателна дейност. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК. В противоречие с т. 19 на ТР 1-2001-ОСГК и на посоченото решение № 212 от 1.02.2012 г., постановено по т. д. № 1106/2010 г. на II Т. О. въззивният съд не само не е извършил самостоятелна преценка, но и въобще не е отбелязал в мотивите си направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, за наличие на каузално правоотношение, задължението по което е погасено, поради плащане, за изискуемостта на вземането по записа на заповед, с оглед твърдяната липса на предявяването му. Съобразно изложеното дотук настоящият състав на I Т. О. намира, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК то ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийския апелативен съд за обсъждане възраженията на кастора и излагане на правни изводи по тях. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд