Решение № 7387 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2014 г.

Решение № 7387 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2014 г., III о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3396 от 21.05.2014 г., постановено по адм. д. 8542/13 г. Административен съд - София град, второ отделение, 31-ви състав, е отхвърлил жалбата на Иванчо Илиев Шукин от гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, срещу уведомително писмо изх. № 02 - 150-6500/2238 от 30.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 15/110612/63555 и УЛН 241401 по Схемата за единно плащане на площ в размер на 1 472,95 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Държавен фонд "Земеделие"-гр. София разноски по делото в размер на 448,38 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Иванчо Илиев Шукин от гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закони и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд -София град и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да уважи жалбата. Ответният по касационната жалба директор на Държавен фонд "Земеделие"-гр. София не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационният жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Иванчо Илиев Шукин от гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, срещу уведомително писмо изх. № 02 - 150-6500/2238 от 30.07.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 15/110612/63555 и УЛН 241401 по Схемата за единно плащане на площ в размер на 1 472,95 лв. На стр. 1 и 2 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, в това число заявените площи за подпомагане, извършените проверки, начина на определяне на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", основанието за отказа за подпомагане, заключението на вещото лице по назначената по делото агроикономическа експертиза. След това е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспореното писмо. На първо място са изложени мотиви, че то по своето естество съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като обективира воля на административен орган и засяга права и законни интереси на заявителя/жалбоподателя/. Съдът е възпроизвел накратко нормативните актове, които регламентират селскостопанската политика на Европейския съюз и в частност тези за Република България. На база на това е прието, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и притежава предвидената от чл. 59 от АПК съдържание и форма. Отбелязано е, че писмото съдържа фактическите и правните основания за постановяване на отказа, оформени в табличен вид за отделните имоти, като таблицата съставлява неразделна част от писмото, поради което направените оплаквания за липса на мотиви се явява неоснователна. В мотивите на решението /стр. 3 края - стр. 4, е описан механизма на извършване на проверка от страна на издателя на акта. Посочено е, че според действащата към момента на издаване на акт редакция на чл. 43, ал. 3, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единни плащане на площ, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Посочено е и това, че нормата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от същия закон, според която разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година, е приета през 2014 г. На база на тълкуване на посочените разпоредби е прието, че писмото може да бъде оспорено, съответно отменено, само ако бъде установено, че макар и останали извън окончателния допустим за подпомагане слой, отказаните за подпомагане имоти отговарят на изискванията за добро земеделско и екологично състояние. Отбелязано е, че събраните по делото доказателства не опровергават данните от ортофотокартата и протоколите за извършена специализирана теренна проверка на място на 31.08.2012 г., представляващи официални свидетелстващи документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им и ползващи се в процеса с обвързваща доказателствена сила. Акцентирано е на обстоятелството, че вещото лице в заключението си говори за състоянието на парцелите към момента на извършената проверка през декември 2013 г., но това е неотносимо за процесната 2012 г. Предвид наличните данни - недопустими за подпомагане площи в размер на 34,54% е изградена констатация, че административният орган е приложил чл. 58, пр. 2 от Регламент /ЕО № 1122 от 2009 г. На база на изложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че не е спазен и обективно приложен Закона за подпомагане на земеделските производители, както и нормативните актове на Европейския съюз относно общата селскостопанска политика на Съюза и в частност тази за схемите и правилата за единни плащане. Твърди се още, че при проверката на 31.08.2012 г. на жалбоподателя няма връчен протокол за извършената проверка и няма препоръки за отстраняване на пропуски, като не е извършена последваща проверка в рамките на календарната година, каквото е изискването на нормите на чл. 11, ал. 4 и чл. 12, ал. 2 от Регламент 65/2011 г. По оплакванията настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон е неоснователно. По силата на чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП /в съответната редакция/ Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, а по т. 5 когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. По отношение на спазването на Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние е установено, че част от заявените площи за 2012 г. са извън този слой, като това обстоятелство е установено и от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза - л. 80 и сл. от делото. Това заключение не е оборено от заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна агроикономическа експертиза /л. 140 и сл. от делото/, доколкото вещото лице по последната е извършило оглед на заявените площи към 2013 г. и то не може да бъде свидетел относно това какво е било състоянието им към 2012 г. Направените оплаквания в касационната жалба за допуснати нарушения на нормите на чл. 11, ал. 4 и чл. 12, ал. 2 от Регламент № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, не могат да бъдат споделени. Нормата на чл. 11, ал. 4 от Регламента определя, че когато кръстосаните проверки установят данни за наличието на нередности, следват други подходящи административни процедури, а когато е необходимо Ч и проверка на място, т. е. преценката е предоставена на административния орган, а тази на чл. 12, ал. 2 повелява, че когато проверките на място констатират съществени нередности за дадена мярка или в даден регион или част от регион, компетентният орган съответно увеличава броя на проверките на място през текущата година и увеличава съответно процента на бенефициерите, които да бъдат проверявани на място през следващата година - - и в тази хипотеза преценката за повторни проверки е предоставена на административния орган като хипотеза, а не като задължение. По отношение на застъпените площи заявителят е бил уведомен с писмо с обратна разписка, но същият не се е възползвал от възможността и не е ангажирал доказателства, каквито не са ангажирани и в хода на съдебното оспорване. При така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че предвид наличните данни - недопустими за подпомагане площи в размер на 34,54% административният орган е приложил правилно нормата на чл. 58, пр. 2 от Регламент /ЕО № 1122 от 2009 г. Като е приел, че жалбата на Иванчо Илиев Шукин се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, Административен съд - София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,