Решение № 679 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2012 г.

Решение № 679 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Иванов Тончев от гр. Димитровград срещу решение № 7152 от 21 май 2012 г., постановено по адм. д. № 1080/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-12037/23 ноември 2011 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Деница Люнчева, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалбата на Тихомир Иванов Тончев срещу заповед рег. № К-12037/23 ноември 2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. По делото не е било спорно, а и от представените доказателства е установено, че към датата на издаването на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи Тихомир Тончев е имал изискуемия се по чл. 69, ал. 2 от КСО осигурителен и специализиран стаж. Поради това и административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като по своя инициатива е прекратил служебното правоотношение на Тончев. Неоснователно е възражението на касатора за липсата на инициатива на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е обсъдил изпълнението на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед и обосновано е приел, че инициативата на органа по назначаването е налице. Тази инициатива се изразява в предприемането на действия по издаването на административния акт, като предложението за това е направено от съответния орган по чл. 268, ал. 1 във връзка с чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е спрял производството по делото и не го е изпратил на Конституционния съд. Твърдяно е от касатора в настоящото производство наличие на противоречие на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с конституцията. Това възражение е подробно обсъдено в оспореното решение, като направените изводи се споделят от тази инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни оплаквания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,