Решение № 4102 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2021 г.

Решение № 4102 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2021 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. И, в лично качество и като пълномощник на Т. И., подадена чрез адвокат Паланкова и адвокат Хайдутов, срещу Решение № 4534/07.07.2021 г. по адм. дело № 11497/2020 г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № Ж-708 от 29.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Определят се, като неправилни констатациите на административния съд, че жалбоподателите нямат качеството потребител на ВиК услуги. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът– Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Дуевски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация- Враца" ООД не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд– София град е било образувано по жалба на З. И. против Решение № Ж-708 от 29.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № В-113-00-3/14.04.20 г., подадена от посоченото лице срещу "Водоснабдяване и канализация- Враца" ООД. С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът от фактическа страна е приел, че З. И. е подала жалба с вх. № В-113-00-3/14.04.20 г., срещу "Водоснабдяване и канализация- Враца" ООД, в която се изразява несъгласие с начислена сума за потребени ВиК услуги по партидата за имот в [населено място], [улица], Област Враца и с това, че е преустановено водоснабдяване към имота. По повод на постъпилата жалба е образувана преписка и е извършена проверка от КЕВР. От събраните при проверката доказателства КЕВР е установила, че за процесния имот има открита партида на името на П. П., който е починал през 1986 г., като след смъртта синът му Т. И. не се е легитимирал като собственик на имота и не е предприел действия за прехвърляне на партидата на негово име. З. И. (съпруга на Т. И.) никога не е била абонат на дружеството и не се е легитимирала пред служителите на В и К оператора като собственик или ползвател на процесния имот. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентния за това независим специализиран държавен орган- КЕВР. Същият бил постановен в изискуемата от закона форма, с изложени в него фактически и правни основания. Според решаващият съд адм. акт е бил постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, а именно на закрито заседание на КЕВР, проведено в присъствието на нейни членове в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, регламентирани в чл. 13 ЗЕ. Адм. орган е спазил процедурата по чл. 142- чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Счел е, че при издаването на оспореното решение не били допуснати нарушения на материалния закон. Преценил е, че И. не е спазил нормативните изисквания, за да се определи като "потребител", на водоснабдителни услуги. Жалбоподателката И. също не доказвала да е "потребител", по смисъла на закона, на В и К услуги в процесния имот. Изложил е съображения, че оспореното адм. решение е обосновано. Съдът е приел за обоснован извода на КЕВР, че от В и К оператора не са допуснати нарушения, както и че жалбоподателите нямат качеството на потребители на В и К услуги. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на лицата, като неоснователна. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е изяснил напълно фактическата обстановка по делото- чл. 171, ал. 1, ал. 2 АПК. На база установеното е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл. 172а, ал. 2 АПК. Въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав– чл. 221, ал. 2 АПК. Правилен е извода на съда, че адм. решение на КЕВР отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. Решението съдържа подробни мотиви, в които е прието, че от В и К оператора не са допуснати нарушения, както и че жалбоподателите нямат качеството на потребители на В и К услуги. Неоснователно е и възражението на касатора, че съда неправилно е преценил, че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от КЕВР. Правилен е извода на съда, че при провеждане на административното производство от КЕВР не са били допуснати съществени процесуални нарушения, като административният орган е спазил процедурата по чл. 142- чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Процедурата по разглеждане на жалби и уреждането на спорове е подробно разписана в Глава девета, Раздел І на Наредба № 3. Съдът е проследил действията на Комисията и правилно е стигнал до извода, че тя е извършила проверка по жалбата, събрала е всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, след проверката е бил изготвен доклад с констатации. В хода на производството за жалбоподателя е съществувала възможността да представи доказателства, с които да опровергае представените от ответната страна и да докаже своите твърдения, а именно, че е потребител на услугите на В и К– Враца ООД, но не е осъществил тази възможност. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Правилен е извода, че оспореният адм. акт е бил издаден от компетентния за това независим специализиран държавен орган- КЕВР, в рамките на неговите правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и в чл. 142 и чл. 147 Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката (изд. от председателя на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.) В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. Правилен и обоснован е извода на решаващия съд, че макар и наследник на процесния имот, жалбоподателят не е придобил качеството на "потребител" на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като не е спазил изискванията на чл. 43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, както и изискванията на чл. 62, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от ответника. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за регулиране на В и К услугите, "потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. С идентично съдържание са и нормите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, както и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от "Водоснабдяване и канализация Враца" ООД, общо достъпни на интернет страницата на дружеството. Всяко лице, като потребител на водоснабдителните и канализационните системи следва да се легитимира пред съответния В и К оператор чрез подаване на заявление за откриване на нова партида или прехвърляне на съществуваща партида, по която се води отчет на използваните В и К услуги в съответния имот. Съгласно чл. 62, ал. 2 от Общите условия при смърт на потребител– физически лице, наследниците или лицето придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание са длъжни в 60- дневен срок да подадат заявление до В и К за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост. Касаторите не са доказали и пред съда, че имат качеството на "потребители" по смисъла на определението, дадено в § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ. Наследникът на абоната П. П.- Т. И. не е изпълнил задължението в 60-дневен срок след смъртта на наследодателя си да предприеме действия за прехвърляне на партидата на негово име, съгласно Общите условия, за да се заяви като ползвател и абонат на В и К услугите на оператора. З. И. никога не е било абонат на дружеството и също не се е легитимирала пред служителите на В и К оператора като собственик или ползвател на процесния имот в [населено място], [улица]. Липсва каквато и да е легитимна идентификация от страна на лицето, което ползва ВиК услугата- заявяване, сключване на договор. Липсва изпълнение на задълженията свързани с качеството на ползвател на услугата- достъп до имота не е бил осигуряван, ползването на вода не е отчитано, а консумацията на водни обеми, не е била заплащана. Затова изводът на административния орган и на съда, че И. не е придобивала качеството "потребител" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ, и чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ и чл. 59, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от "Водоснабдяване и канализация Враца" ООД, е съответен на събраните по делото доказателства. След като КЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, а И. нямат това качество, то жалбата им обосновано и законосъобразно е приета за неоснователна и преписката е прекратена, съгласно правилото на чл. 147 от Наредба № 3/2013 г. Пред настоящата инстанция ответникът и заинтересованата страна не са предявили претенция за заплащане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,