Решение № 2947 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2019 г.

Решение № 2947 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. против решение № 302 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 15/2019 г. на Административен съд – П. в частта, в която е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да издаде по заявление вх. № ТСУ-0732/16.11.2018 г., подадено от С. Т. и Р. Трампов, скица на недвижим имот № 108, м. "Крушата", кв. 3 по плана с. С. и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно дадените указания, както и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е недопустимо, тъй като мълчалив отказ не е формиран. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено или евентуално решението на административния съд да бъде отменено с присъждане на направените по делото разноски. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Ответниците С. Т. и Р. Трампов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено, като им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – П. е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалби, подадени в срок, против подлежащ на оспорване акт, от лица с правен интерес от обжалване. Административният съд правилно приема, че непроизнасянето на органа по подаденото от жалбоподателите, сега ответници С. Т. и Р. Трампов, заявление с вх. № ТСУ-0732/16.11.2018 г. за издаване на скица за недвижим имот № 108, м. "Крушата", кв. 3 по плана с. С. в срок, представлява мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол, тъй като съгласно § 8 от ПРЗ на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В този смисъл са подробните съображения на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло. Оспореното решение на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. По делото е установено, че заявителите подават искане за издаване на скица за ПИ № 108, м. "Крушата", кв. 3 по плана на гр. С.. Установено е също, че за м. "Крушата" не е одобрен кадастрален план, както и че кметът на община С. не се произнася по заявлението и не издава исканата скица в срок. При тези факти административният съд правилно приема, че кметът на община С. е компетентният да се произнесе по заявлението орган съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), който следва да извърши поисканата административна услуга (§ 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията (ЗА). Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването й - от действащия кадастрален план, респ. ПУП и удостоверява фактическото положение и характеристиките на имота, поради което за да издаде исканата скица административният орган следва да установи нанасянето на имота в план или карта, съхранявани в общината. В случая няма данни тези условия да не са изпълнени, поради което първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания органът да откаже издаване на скица и формираният отказ подлежи на отмяна. Законосъобразно е преценено, че доводите на административния орган, свързани с неустановено право на собственост от страна на заявителите, по отношение на имота, описан в заявлението, са ирелевантни за преценката за издаване на исканата скица. Както вече се посочи, скицата отразява фактическото положение, поради което всички характеристики на имота, както и обстоятелствата относно собствеността, записани в регистъра са отбелязват в нея. Правният интерес от извършване на услугата се определя не от легитимацията на заявителите като собственици, а от претендираните от тях вещни права. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, както и на доводите на страните, включително на подробните съображения, изложени от административния орган, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172 а, ал. 2. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. В частта, в която се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което съгласно цитирания текст следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, производството по делото в тази част да бъде прекратено, а жалбата в тази част– изпратена на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция община С. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Р. Трампов и С. Т. сумата 600. 00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Заплатеното от ответниците възнаграждение е в минималният, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер, поради което не са налице основания за намаляването му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и възражението на касационния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,