Решение № 6608 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2016 г.

Решение № 6608 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Д. от гр. Варна срещу решение № 639/20.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6915/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок в процедура по провеждането на конкурс за нотариуси. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка излага оплаквания, че съдът не се е съобразил със Закона за адвокатурата (ЗА), Конституцията на Република България, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Кодекса на труда (КТ), Търговския закон (ТЗ), както и подзаконовите нормативни актове, но не е развила конкретни оплаквания за нарушенията на посочените нормативни актове. Твърди, че заповедта на министъра е нищожна в частта, визираща името на касаторката като кандидат с нередовни документи, но отново не са изложени конкретни оплаквания. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед на министъра на правосъдието, както и с оглед личното участие на касационната жалбаподателка в касационното производство да й бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за всяка една от съдебните инстанции или общо 600 лв. По делото са депозирани възражение срещу писмения отговор на ответника и молба с характер на писмени бележки. Ответникът по касационната жалба министъра на правосъдието чрез процесуалните си представители юриск. Вера Домузчиева и юриск. Росен Кожухаров я оспорват по подробно развити съображения в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на М. Д. срещу оспорената заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок в процедура по провеждането на конкурс за нотариуси, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на закона, като жалбоподателката не е представила изискуемите се от закона документи, основаващи право на участие в насрочения конкурс - чл. 8, ал. 1, т. 1-7 и чл. 11 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на конкурс за нотариуси (НУРПКН). Според съда представените от жалбоподателката документи за трудов стаж и месторабота - трудова и осигурителна книжка касаят период, предхождащ придобиване от нея на юридическа правоспособност, която е придобита на 29.07.2003 г. съгласно удостоверение за правоспособност № 1073/29.07.2003 г., издадено от министъра на правосъдието. Изводът, направен от първоинстанционния съд е, че жалбоподателката не е представила необходимите документи съгласно чл. 147 и чл. 149, ал. 2 ЗА и представените от нея документи не изпълняват изискването на чл. 11, ал. 2 ЗННД, относими към установяването на обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 3 от същия закон, поради което е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на установените административнопроизводствени правила. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото е за това дали М. Д. като кандидат за участие в обявения от министъра на правосъдието конкурс за нотариуси е удостоверила минимално изискуемият се юридически стаж съгласно ЗННД. Едно от изискванията за участие в конкурс за нотариуси е регламентирано в чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД и това е наличието на действително изработен тригодишен юридически стаж. Установено е по делото, че въпреки дадените от министъра на правосъдието указания на Д. да удостовери по надлежния ред придобития трудов и осигурителен стаж като адвокат, те не са изпълнени. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от представената от Д. служебна бележка от Адвокатска колегия - гр. Варна се установява, че касационната жалбоподателка е вписана като адвокат в посочената колегия, но от нея не се установява реално практикуваната адвокатска дейност. Обосновано съдът се е позовал на чл. 147 ЗА, според който адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, които упражняват тази дейност и вписването в тези регистри на основание чл. 149, ал. 2 ЗА имат удостоверително действие. В разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗННД изрично се посочва наред с останалите изискуеми документи, които кандидатът за нотариус е длъжен да представи и за трудов юридически стаж, което означава, че следва да е налице вписване в осигурителната му книжка, която отразява времето, през което лицето е упражнявало трудовата си дейност. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на решаващия съд, че адвокатът е лице, упражняващо свободна професия и за него от деня на започване на трудова дейност, възниква и задължението за осигуряване. Освен това в образеца-завляние за участие в конкурса в т. 7 изрично е посочено, че кандидатът следва да представи трудова и/или осугиретлна книжка, оформена по надлежния ред, поради което касационната жалбоподателка е следвало да изпълни това изискване в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД относно удостоверяване на действително изработен юридически трудов стаж. В представеното ксерокопие от осигурителна книжка няма никакво отбелязане за стаж като адвокат, каквито са твърденията на Димитрова, поради което тя не е изпълнила законовите изисквания за участие в конкурса за нотариус. Предвид изложеното законосъобразен е извода от съда, че след като жалбоподателката не е представила доказателства за осигурителен стаж, установяващ времетраенето на трудовата й дейност като адвокат, за нея не е възникнало правото да участва в обявения конкурс за нотариуси. Заповедта на министъра правилно е преценена от съда като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, поради което оплакванията на М. Д., че е нищожна, са неоснователни. Касае се за валиден и законообоснован индивидуален административен акт, а не нищожен, каквото е необоснованото твърдение на касационната жалбоподателка. Съдът правилно е отхвърлил жалбата й, като е спазил приложимите материалноправни разпоредби на ЗННД и Наредба за условията и реда за провеждане на конкурс за нотариуси, както и съдопроизводствените правила, както и при правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което решението му е и обосновано. С оглед гореизложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия