Решение № 15642 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2012 г.

Решение № 15642 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, срещу решение № 1698 от 17.10.2012 г. по адм. дело № 1967 от 2011 г. на Административния съд - Бургас, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Неделчо Тодоров Неделчев от с. Звездец, община Малко Търново, Бургаска област, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32364 от 27.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Неделчо Тодоров Неделчев от с. Звездец общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 02/150709/37285 в размер на 1396,49 лева. За да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. В случая правилно е констатирано, че това е индивидуален административен акт, който е постановен при липса на мотиви и при нарушение на административната процедура. Актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 1396,49 лв.", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". В акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУПДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Наред с това съдът обосновано и законосъобразно е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, 28 и чл. 34-36 от АПК. Преди издаването на АУПДВ административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, § 2, чл. 28, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост - и проверки на място, както и да се изискат и допълнителни доказателства. В случая земеделският производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ и не е могъл да даде възражение и да представи доказателства. От доказателствата не е установено недобросъвестно поведение от негова страна, което да е въвело в заблуждение административния орган с деклариране на неверни данни в задължението за единно плащане. Самият административен орган след съответни проверки по задължението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането, и е извършил същото. Наличието на недопустими площи е следвало да се установи от административния орган при предходните две проверки. Правилно е прието от съда, че в случая с оглед доказателствата е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според която задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,