Решение № 6230 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2013 г.

Решение № 6230 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Свилен Ангелов Иванов от гр. Обзор срещу решение № 1120 от 20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 464/2013 г. от Административен съд - Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Несебър, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Свилен Ангелов Иванов против Заповед № 1662/15.12.2012 г. на кмета на община Несебър, с която е утвърден списъка на лицата, които се изваждат от картотеката по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за установяване на жилищни нужди и за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Несебър (Наредба № 4). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта на закона, при правилно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят е от категорията на лицата с право по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, както и че същият в декларацията, подадена пред административния орган е посочил, че Петка Друмева, с която живее във фактическо съжителство и двете й деца представляват негово домакинство. В декларацията, в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 жалбоподателят бил декларирал, че домакинството не притежава незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на общината. Безспорно било също, че с договор № 101/18.12.2007 г. на Петка Друмева е отстъпено право на строеж от Община Несебър за изграждане на жилищна сграда - ЗП № 13 в УПИ II, кв. 5 по плана на гр. Обзор, целият урегулиран с площ от 8532 кв. м. и в тази връзка й е издадено разрешение за строеж № 24 от 14.04.2009 г. Разрешението за строеж не било приложено от Иванов към декларацията подадена до административния орган с оглед преценката на срока по чл. 11, ал. 2 от Наредбата, според който от картотеката се изваждат лицата, на които две години преди това е издадено разрешение за строеж за започване на индивидуално или групово жилищно строителство. Очевидно от 14.04.2009 г. до картотекирането на жалбоподателя на 08.05.2012 г., респ. до изключването му от картотеката на 06.11.2012 г., 12.12.2012 г. и 15.12.2012 г. били изминали повече от две години от датата на издаване на разрешението за строеж. Следователно, правилно Комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 4 била взела решение за изваждане на Свилен Иванов и неговото домакинство от картотеката, тъй като била нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4 и правилно кметът на община Несебър постановил процесната заповед за утвърждаване списъка на лицата, които се изваждат от картотеката по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4, сред които били и жалбоподателя и неговото домакинство. Заповедта била и мотивирана. Същата препращала към протокол № 4/12.12.2012 г. на Комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 4, който бил много подробен и съдържал констатации за всяка една от разглежданите преписки, включително и тази на жалбоподателя. Неоснователно било искането за приложение нормата на чл. 46 от ЗОС, която касаела прекратяване на наемното правоотношение. В конкретния случай, се касаело за изваждане на жалбоподателя от картотеката по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4, а прекратяването на наемното му правоотношение било последващ етап - след влизане в сила на заповедта на кмета за изваждане от картотеката. Решението е правилно. Съдът е събрал всички относими доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е достигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1 от Наредбата имат граждани и техните семейства и/или живеещите на фактическо съпружеско съжителство, които отговарят едновременно на всички условия, сред които и да не притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на общината. По делото е било безспорно установено, че жалбоподателят живее на съпружески начала с Петка Друмева. Това обстоятелство е било декларирано от самия него, видно от приложената по преписката декларация по Наредбата за реда за установяване на жилищни нужди и за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Несебър. От доказателствата по делото се установява също, че с договор № 101 от 18.12.2007 г. община Несебър е отстъпила на Петка Друмева право на строеж. Представено е и разрешение за строеж № 24 от 14.04.2009 г. По силата на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата от картотеката се изваждат лицата, на които две години преди това е издадено разрешение за строеж за започване на индивидуално или групово жилищно строителство. Видно от данните по делото разрешението за строеж е било издадено преди повече от две години, поради което и правилно касаторът е бил изваден от картотеката на лицата с жилищни нужди. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 46 от ЗОС, който касае прекратяването на наемното правоотношение Последното представлява самостоятелно основание за произнасяне на административния орган с административен акт, който от своя страна на собствено основание подлежи на обжалване и е извън предмета на настоящия правен спор. По изложените съображения решението на Административен съд - Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,