Решение № 12731 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2009 г.

Решение № 12731 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Ангелов Генов срещу Решение № 210/25.02.09 г. по адм. д. 1170/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 136-1959/17.04.07 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Пазарджик, потвърден частично с Решение № 629/02.07.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част на Решение № 210/25.02.09 г. по адм. д. 1170/07 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Костадин Ангелов Генов против част от РА № 136-1959/17.04.07 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден частично с Решение № 629/2.07.07 г. на Директора на Д"ОУИ", с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Класик - 69" ЕООД, ЕТ "Веселина - Ф. Юсеинова" и "Реджи" ЕООД Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, от които се установяват факти относно всеки един от отделните доставчици, заключението на вещото лице, което ги е анализирало, включително и обясненията на вещото лице за местонахождението на счетоводствата им, от които е приел, че не се установява данъкът по спорните фактури да е редовно начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реалността на фактурираните доставки. АС - Пловдив не е обсъдил наличието на предпоставките на чл. 109, ал. 12, т. 1 във връзка с чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.) за отказ да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на част от данъчните фактури, издадени от "Класик - 69" ЕООД и ЕТ "Веселина - Ф. Юсеинова", но не обсъждането на това основание, посочено в РА не се е отразило върху обосноваността на решението с оглед приетото от съда липса на основание за възникване на правото на данъчен кредит на основание чл. 64 от ЗДДС (отм.). По отношение на данъчните фактури с доставчик "Класик - 69" ЕООД съдът е приел са издадени след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.), което обстоятелство е установено и по отношение данъчните фактури, издадени от ЕТ "Веселина - Ф. Юсеинова" през данъчен период 1.12.01.- 31.12.01 г. и от "Реджи" ЕООД през данъчните периоди след 9.09.02 г. По отношение на всички спорни данъчни фактури АС - Пловдив е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, че данъкът по тях е начислен от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея не се съдържат никакви оплаквания против решението на административния съд, а се излагат отново част от фактическите и правни доводи на Костадин Генов от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Основният спор между страните се свежда до това дали данъкът по спорните данъчни фактури е начислен от доставчиците като регистрирани по ЗДДС лица чрез отразяването им в отчетните регистри по чл. 104 и в подадена справка-декларация. По отношение доводите в касационната жалба и в писмената защита за допуснато нарушение на материалния закон при тълкуването от гледна точка практиката на СЕО, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни с оглед приложения в конкретния случай материален закон. Поведението на получателят има правно значение в хипотези на отказ да бъде признато право на данъчен кредит, при които са налице формалните предпоставки за това, но се изследва наличие на други обстоятелства за неговото непризнаване (например при хипотезата на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.). В конкретния случай тези обстоятелства не са обсъждани от решаващият съд, защото не е установено наличие на всички комулативни предпоставки за самото възникване на правото на данъчен кредит. Административният съд при преценка доказателствата по делото се е съобразил с трайната съдебна практика относно начините на доказване на факта на начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Доставчиците или техни представители не са намерени на данъчните им адреси както при извършените насрещни проверки по време на данъчната ревизия, така и от назначеното от съда вещо лице Неоснователно е възражението, че е възможна преценка относно редовността на воденето на счетоводствата само въз основа на извлечения от отделни счетоводни сметки. Касаторът се позовава на Данъчен ревизионен акт № 683/02 г., отразяващ резултати от данъчна ревизия на доставчика му "РЕджи" ЕООД, който не съобразен от АС-Пловдив. Цитираният ДРА се отнася за данъчни периоди от 15.05.01 г. до 31.12.01 г., а спорните данъчни фактури, издадени от "Реджи" ЕООД са в последващи данъчни периоди (1.08.02 г. - 31.12.02 г.). Следователно този данъчен акт не е възможно да съдържа констатации относно относими към настоящия спор юридически факти и възражението в касационната жалба за неговото несъобразяване не представлява основание за отмяна на съдебното решение. Не е възможно и въз основа на констатациите в този ДРА по смисъла на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) да бъде направен извод, че в последващи данъчни периоди дружеството е продължило да води редовно счетоводството си, особено с оглед обстоятелството, че е извършена и служебната му дерегистрация по ЗДДС (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е действително и процесуално допустимо като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, като не се установява и необоснованост на правните изводи или допуснати процесуални нарушения, поради което като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение