Решение № 3336 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Копривщица, чрез процесуалния му представител адв. Ч. Пенчев срещу Решение 999 от 28.07.2023 г. по адм. дело 415/2023 г. по описа на Административен съд София област. С обжалваното решение по жалба на Джоголанов и синове ЕООД е прогласена нищожността на отказ на кмета на Община Копривщица да обработи подадена от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 7312002968 от 22.02.2023 г. , обективиран в писмо изх. 109 от 27.02.2023 г. и преписката е изпратена на звеното за местни приходи при Община Копривщица за произнасяне от определените със заповед на кмета на общината служители при общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е взел предвид, че оспореното писмо е подписано от служители в община Копривщица, а не само от кмета на общината. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който жалбата на Джоголанов и синове ЕООД срещу процесния отказ да бъде оставена без разглеждане или отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Джоголанов и синове ЕООД, чрез адв. Т. Градинарова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че Джоголанов и синове ЕООД е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, входирана с 7312002968 от 22.02.2023 г. относно закупен недвижим имот къща за гости, построена 2015 г., РЗП 300 кв.м., РЗП на обсл. части 150 кв.м. или общо РЗП 450 кв.м. С писмо изх. 109 от 27.02.2023 г. на кмета на Община Копривщица е отказано обработването на цитираната по-горе декларация, като е посочено, че къщата за гости не може да бъде дефинирана като жилище по смисъла на ЗУТ и поради тази причина такъв имот следва да се декларира и облага с данък върху недвижимите имоти като нежилищен имот. Съдът е достигнал до извода за нищожност на оспорения отказ, като издаден от орган при липса на материална компетентност и е изпратил преписката на компетентните служители в Община Копривщица за произнасяне. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора основания за отмяна на решението по чл.209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционното решение по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изводът на Административен съд София област за обявяване на нищожност на обжалвания отказ на кмета на Община Копривщица, съдържащ се в писмо изх. 109 от 27.02.2023 г., е формиран при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ правомощията на органи по приходите по ЗМДТ се упражняват от служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, кметът на общината е решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Предвид така разписаната нормативна уредба законосъобразно съдът е прогласил за нищожен оспорения отказ поради липса на материална компетентност на органа - издател, както и правилно на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на орган по приходите /съответен служител от администрацията/ в Община Копривщица за произнасяне по искането на дружеството за обработка на декларацията по чл. 14 ЗМДТ вх. 7312002968 от 22.02.2023 г. Без значение е твърдяното от касатора обстоятелство, че процесното писмо е приподписано от двама служители в Община Копривщица, доколкото писмото е изходящо от кмета на Община Копривщица и който се явява издател на оспорения отказ. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на страните не се дължат разноски на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника поради липса на представени доказателства за направени такива в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение