Решение № 6248 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16023/2013 г.

Решение № 6248 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16023/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "М & Т Пройчеви" ООД, гр. Велинград срещу Решение № 2029/24.09.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1735/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 262 от 1.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив, в частта относно определения размер на дължимо мито и ДДС. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводът на съда за момента на възникване на митническото задължение е неправилен. Счита, че то се дължи от 24.09.2010 г., както и, че заключението на вещото лице по проведената ССчЕ не е съобразено с амортизацията на процесния автомобил от момента на закупуването му, както и с релевантния курс на долара към датата на издаване на фактура № 8А419681/10.07.2008 г. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в писмената си защита по съществото нас пора и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, с който да отмени оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Производството пред АС - Пловдив е образувано на основание чл. 226 от АПК в изпълнение на Решение № 8104/11.06.2013 г. по адм. дело № 15230/2012 г. по описа на ВАС, Първо отделение, с което е отменено Решение № 2086/10.10.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 865/2012 г. в обжалваната му част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в частта относно определените с Решение № 262 от 1.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив задължения за мито и ДДС. ВАС е отменил административния акт в частта относно определено задължение за акциз в размер на 4750 лв., а досежно лихвите върху задълженията за мито и ДДС, изчислени за периода 24.03.2009 г. - 6.01.2012 г., съответно 24.03.2009 г. - 31.12.2009 г. за задължението за акциз и лихвата до изтичане на срока за доброволно изпълнение Решение № 2086/10.10.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 865/2012 г., е влязло в сила. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "М & Т Пройчеви" ООД срещу Решение № 262 от 1.02.2012 г. на началника на Митница Пловдив в частта относно определения размер на задълженията за мито и ДДС. За да обоснове извода си за неоснователност на жалбата в тази й част, съдът, в съответствие със задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 8104/11.06.2013 г. по адм. дело № 15230/2012 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е приел, че митническото задължение е възникнало на 1.06.2010 г. Посочил е, че това е датата, на която дружеството е преустановило ползването на превозното средство за стопански цели и се е осъществила хипотезата на чл. 204, § 2 от МК. Въз основа на неоспореното заключение на вещото лице по проведената допълнителна ССчЕ решаващият състав е приел, че митническата стойност на процесния автомобил към 1.06.2010 г. е 78 450 щатски долара / 76 475 + 1 975/, или 125 049 лева, изчислени по валутния курс, прилаган за митнически цели през м. 06.2010 г. /1 щ. д. - 1.59399 лева/, въз основа на която размерът на задължението за мито възлиза на 12 504.97 лв., а на задължението за ДДС при внос - на 27 510.93 лв. След като е констатирал, че така посочените стойности надвишават тези, определени с оспорения административен акт, съдът е преценил, че не следва да влошава положението на жалбоподателя чрез изменение на акта, поради което и е отхвърлил релевираната жалба. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено съобразно задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 8104/11.06.2013 г. по адм. дело № 15230/2012 г., като в съответствие с безспорно установените между страните релевантни факти и обстоятелства са изведени материалнозаконосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 561, т. 3 от Регламент № 2454/93 относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 993/2001 г., при изключителни случаи се допуска пълно освобождаване от вносни митни сборове, когато превозните средства се използват за стопански цели за ограничен период от време от лица, установени в митническата територия на Общността. Според чл. 562, б. "б" от същия общностен акт, при стопанска употреба на превозни средства, различни от железопътните, сроковете за погасяване на режима са обвързани с изтичането на необходимото време за провеждане на превозните операции. В случая е установено, че процесният автомобил марка "MERCEDES BENZ", модел "GL 320 CDI", шаси № 4JGBF22EX8А419681, рег. № А 630491 /Щат Илиноис/ е собственост на "М & Т Пройчеви" ООД и е въведен на територията на ЕС на 23.09.2008 г. След искане за устно деклариране от същата дата, потвърдено от митницата в Антверпен, автомобилът е поставен под режим "временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове". Констатирано е още, че от същата дата до 1.06.2010 г. дружеството е ползвало автомобила, с оглед на което е формиран обоснованият извод, че разрешеният режим временен внос е за ползване на превозното средство за стопански цели от дружество, установено на територията на Общността. При липсата на определен срок за приключване на режима, по аргумент от чл. 140, т. 2 от МК максималният срок, през който автомобилът може да остане под режим временен внос, е 24 месеца. Считано от 23.09.2008 г., този срок е изтекъл на 24.09.2010 г., но не това е релевантният момент, към който следва да се определи митническата стойност на автомобила в левове. Съгласно чл. 204, § 2 от МК митническото задължение възниква в момента, в който престава да се изпълнява задължението, чието неизпълнение поражда митническо задължение. Това задължение при процесния временен внос е ползването на автомобила за стопански цели и след като по делото е установено, че на 1.06.2010 г. автомобилът е предоставен от дружеството на Георги Цветанов Целев, то именно на тази дата е преустановено изпълнението на задължението, чието неизпълнение е породило митническо задължение по смисъла на чл. 204, § 2 от МК. На същата дата, съобразно чл. 54 от ЗДДС, е възникнало и данъчното събитие при внос и ДДС е станал изискуем, поради което неоснователна е тезата на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е определил моментът на възникване на вносното митническото задължение на дружеството, респективно и датата, към която следва да се определи митническата стойност на автомобила. Настоящият състав не споделя доводите на касатора, обосноваващи становището му за допуснато от съда съществено процесуално нарушение в резултат на кредитирането на събраната като доказателство и непреведена на български език фактура № 8А1178/10.07.2008 г. Същата удостоверява покупната цена на автомобила в щ. долари, поради което възприемането на сведението относно вписаната с арабски цифри стойност не изисква наличието на превод. По аргумент от чл. 35 от Закона за митниците митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Цитираната разпоредба ясно сочи, че определяща в случая е посочената във фактурата покупна цена на автомобила, а не неговата пазарната стойност към момента на възникване на митническото задължение, с оглед на което аргументите на касатора за необходимост от съобразяване на методиката на Шваке за овехтяване на автомобила са неоснователни. Идентичен извод следва и относно възражението досежно релевантният курс на щатския долар към лв. при определяне на левовата равностойност на определената от експерта митническа стойност. В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ, в нея е включен и размерът на осъществените транспортни разходи за единия автомобил по фактура 1178/8.08.2008 г., като при така определената стойност в щ. долари правилно е изчислен размерът на левовата им равностойност по валутния курс, прилаган за митнически цели към 1.06.2010 г. Това е моментът на възникване на съответното митническо задължение, респективно - на задължението за ДДС при внос и по аргумент от чл. 203, ал. 1 от ЗМ именно към този момент следва да се определи левовата равностойност на митническата стойност. Както правилно е приел първоинстанционният съд, след като определените от експерта стойности на дължимите държавни вземания са по - високи от тези, посочени в оспорения административен акт, то съответстващото на ССчЕ измение на решението на митническия орган би влошило положението на жалбоподателя. Ето защо, отхвърляйки релевираната жалба срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,