Решение № 9231 от 18.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Варадинов, подадена чрез пълномощник Г. Варадинов /баща/, насочена срещу Решение 2218/ 03.12.2020 г. по адм. дело 589/ 2020 г. на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че в съдебното решение липсват мотиви, като не са съобразени и обсъдени всички представени от ищеца и приети от съда писмени доказателства. Касационният жалбоподател- П. Варадинов, в съдебно заседание чрез своя баща и пълномощник Г. Варадинов- моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи изцяло предявеният иск. Подчертава, че решението на НЕЛК поражда тревога, страх и срам. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. Ответникът- Национална eкспертна лекарска комисия (НЕЛК) в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Карамитрев, счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана. Моли да се остави без уважение касационната жалба и в сила решението на АС Пловдив, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на съда страда от касационни пороци и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Адм. съд е бил сезиран с искова молба, предявена от П. Варадинов, срещу НЕЛК гр. София. Ищецът иска ответникът- НЕЛК да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 36000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2017 г. до окончателното й изплащане. С обжалвания съдебен акт съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от П. Варадинов искови претенции срещу Национална експертна лекарска комисия гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 36000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконен административен акт Експертно решение (ЕР) 0713 от зас. 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по адм. дело 230/ 2017г. по описа на Административен съд Пловдив, изразяващи се в [състояния], претърпени от него за периода от 14.10.2016 г. до 18.05.2020 г. За да приеме този резултат адм. съд е посочил, че в резултат на адм. производство с издадени експертни решения на ТЕЛК е последвало издаването на ново такова, а именно ЕР 0713 от зас. 146/ 14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е прието, че лицето подлежи на трудоустрояване, при спазване на противопоказните условия на труд (л. 188-189 от адм. дело 230/2017 г. по описа на ПАС). Останал недоволен от това, Варадинов го оспорва пред Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано административно дело 230/ 2017 г., приключило с влязло в сила съдебно решение, с което ЕР 0713 от зас. 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК е отменено и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на посочените указания за допуснати пропуски (л. 570-573 от адм. дело 230/2017 г. по описа на ПАС). Адм. съд е приел, че между страните не е спорно, че след отмяната на ЕР 0713 от зас. 146/ 14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК и преписката е върната от съда на административния орган за ново произнасяне, образуваното административно производство е приключило с позитивен за Варадинов административен акт, а именно ЕР 0566 от зас. 111/28.09.2018 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни болести. Посочил е, че НЕЛК е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище София и осъществява експертни, контролно- методически и консултативни дейности по експертизата на работоспособността, поради което искът за обезщетение е предявен спрямо надлежен ответник, а именно НЕЛК. Решаващият съд е анализирал приложимата правна уредба и е посочил, че исковете се явяват процесуално допустими за разглеждане, доколкото няма спор, че ЕР 0713 от зас. 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, е отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по административно дело 230/ 2017 г. по описа на Административен съд- Пловдив. С отменителното решение, обаче преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на посочените указания. С така отменения по съответния ред административен акт, стартиралото пред ТЕЛК административно производство по подадено искане от Шнайдер Електрик България ЕООД, не е приключило. То е приключило с последващо издадено ЕР 0566 от зас. 111/28.09.2018г. на Специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК. Преценил е, че този резултат е идентичен с резултата на първото постановено от НЕЛК решение- ЕР 0903 от зас. 164 от 12.11.2013 г. на НЕЛК, с което, след извършен преглед на лицето, се потвърждава ЕР на ТЕЛК 1138 от зас. 076 от 08.05.2013 г. и се разширяват препоръките за трудоустрояване на лицето на подходящо работно място, като го трудоустроява на работно място [работно място]), доколкото и в двете лицето се трудоустроява на конкретно работно място [работно място]. Решаващият съд е прел, че описаните в исковата молба негативни емоции и преживявания в резултат на отмененото по съответния ред ЕР 0713 от зас. 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, дори и да са породени у Варадинов, се дължат изключително на неговото поведение, а съгласно чл. 5 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено, поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Посочил е, че дори и да не бъде възприето изложеното в предходната точка, следвало да бъде съобразено, че в настоящото исково производство, макар същото да се развива със засилено служебно начало, ищецът не е освободен от задължението да докаже твърденията се, изложени в исковата молба, в каквато насока съдът е дал изрични указания при разпределението на доказателствената тежест. От така събраните гласни доказателствени средства, дори да се приемело, че ищецът е претърпял твърдяните негативни емоции и преживявания, то не се доказва, че същите са в пряка причинна връзка с отмененото ЕР на НЕЛК. Предявеният иск като неоснователен и недоказан е били отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Пловдив е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Твърденията на касатора за вреди, които са в пряка връзка с отменени актове на НОИ са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Правилни са изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на държавата за обезщетение за претърпени имуществени вреди на Варадинов, причинени от незаконосъобразни адм. актове. Административният съд правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от ищцата Варадинов срещу НЕЛК. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили неимуществени вреди от този акт, действия или бездействия; 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. По исковата претенция на касатора, доказателствата по делото установяват наличието само на първата от кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, а именно- незаконосъобразен административен акт, каквото се явява ЕР 0713 от зас. 146/ 14.10.2016 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, е отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по административно дело 230/ 2017 г. по описа на Административен съд- Пловдив. В случая не са налице претърпени от лицето неимуществени вреди, в резултат на отменените решения, което изключва наличието на елемент от фактическия състав на правната норма- причинната връзка между незаконосъобразния акт на ТЕЛК и претендирания вредоносен резултат. По делото не се доказва доколко отмененият адм. акт е повлиял отрицателно на лицето в процесния период. Същият е водел множество съдебни производства, без да установи какъв е целеният от тях резултат. Ангажираните свидетелски показания сочат събития и факти свързани с други периоди и не могат да се определят еднозначно, че произтичат от отменения адм. акт. Правилно съдът е акцентирал, че преписката е приключила благоприятно за лицето. Воденото производство не е повлияло отрицателно на статута на лицето. Не е налице ново правно положение, което в отрицателен аспект да може да определи трудовото положение на лицето. Правилни са изводите на съда и за липса на причинна връзка между отменените като незаконосъобразни актове и претендираните вреди на дружеството. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия. Налице е положителен акт, с който окончателно е приключило административното производство. Обосновано решаващият съд е намерил, че от така събраните гласни доказателствени средства, дори да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените негативни емоции и преживявания, то не се доказва, че същите са в пряка причинна връзка с отмененото ЕР на НЕЛК. Нещо повече, именно от свидетелските показания е възможно да се направи извод, че от 2015 г. ищецът очевидно не е бил в социално изолация, отчужден, неконтактен и т.н., доколкото често е посещавал град Перущица, защото е имал приятели там, с които се е виждал. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, лицето не е доказало по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните актове. Съответно не следва да се реализира обезщетителната функционалност по чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд трето отделение,