Решение № 9391 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2017 г.

Решение № 9391 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Д. срещу решение № 4/16.01.2017 г., постановено по адм. д. № 170/2016 г. по описа на Административен съд К.. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът, областният управител на област Х., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът "Т. М." АД гр. С. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд К. е образувано по оспорване на областния управител на област Х., обективирано в негова заповед № АК-04-4/09.03.2015 г., срещу приетите с решение № 1582/29.01.2015 г. на Общински съвет Д. разпоредби на чл. 16, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 42, ал. 3 и § 8 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред в община Д. и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на гражданското обзавеждане на територията на О. Д.. С обжалваното решение административният съд на основание чл. 193, ал. 1 АПК е обявил нищожността на оспорените разпоредби. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че Общински съвет Д. не е бил материално компетентен и е иззел функциите на други, овластени от закона органи да уреждат тази материя. Обществените отношения свързани с условията и реда за провеждане на хазартни игри, условията за осъществяване на хазартна дейност, както и упражняването на контрол върху тази дейност, каквито се въвеждат с приетите от общинския съвет разпоредби са уредени от Закона за хазарта, като компетентен да определи правила, свързани с изискванията към обектите, в които се провеждат хазартни игри е Държавната комисия по хазарта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на страната на участие в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, представени са от нея писмени становища, като неявяването в проведеното по делото съдебно заседание, при редовно и призоваване не основава нарушение на съдопроизводствените правила. Неподкрепени с доказателства по делото са твърденията за наличие на основания за отвод на докладчика по делото. Нито в искането си пред първоинстанционния съд, нито в касационната жалба са изложени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на предпоставките на чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за отстраняване от разглеждане на делото от този съдия. Нежеланието на страната конкретен съдия да участва в разглеждането на определено дело не съставлява основание за отвод. Неоснователен е довода в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено по недопустимо оспорване, основан на неприложимостта на чл. 187 АПК за областния управител. Като едноличен орган на изпълнителната власт по чл. 29 от Закона за администрацията /ЗА/, който осъществява държавното управление по места, областният управител има задължение по чл. 31, т. 4 от ЗА да осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове, които правомощия може да упражнява само по начин и в обем посочени от закона. Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ - чл. 32, ал. 2 ЗА и чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, включително и подзаконовите нормативни актове, приети от тях. При извършеното препращане от чл. 45, ал. 12 ЗМСМА правото му да оспори подзаконов акт е неограничено във времето според чл. 187 АПК. В случая предмет на оспорване не е решение на общинския съвет, както се твърди в касационната жалба, а разпоредби от приети от общинския съвет подзаконови нормативни актове. Това е видно от съдържанието на заповедта, с която е сезиран съда. Именно произнасянето по непредявен предмет - решение на Общински съвет Д. е довело до обезсилване на решението, постановено при първоначалното разглеждане на делото. В този смисъл несъстоятелно е твърдяното, че съдът при новото разглеждане не се е съобразил с отменителното решение, постановено от Върховния административен съд. Обжалваното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения от местно значение. Обявените за нищожни разпоредби от Наредба № 2 за опазване на обществения ред в община Д. и от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на гражданското обзавеждане на територията на О. Д. не уреждат такива отношения. С тях се въвеждат забрани за провеждане на хазартни игри, обвързани от изисквания към обектите, в които се провеждат такива игри, срок за привеждане на съществуващите обекти в съответствие с тях и санкции при неизпълнение, които обществени отношения не са от местно значение и подлежат на регулация от друг овластен от закона орган. Обществените отношения, свързани с условията и реда за провеждане на хазартни игри, както и контролът върху тях са уредени със закон - Законът за хазарта /ЗХ/. Този закон изрично предвижда държавен надзор над хазарта, който се осъществява от Държавната комисия по хазарта към министъра на финансите - чл. 16, ал. 1 от него. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗХ именно тази комисия е компетентна да приема общи изисквания към игралните зали. В закона е уреден и контрол за неизпълнение, както и произтичащи от неспазването му административни санкции. С. О. съвет Д. не е имал компетентност да приеме оспорените разпоредби. Правилно при установената липса на компетентност първоинстанционният съд е обявил същите за нищожни. Изложените в касационната жалба доводи за неосъществяване на контрол от органите, които по закон следва да упражняват такъв по ЗХ не може да изведе търсената компетентност. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че неправилно в производството по делото е допуснато присъединяване към оспорването на "Т. М." АД, гр. С.. Дружеството е установило правния си интерес от оспорването, като собственик на обекти, в които се приемат и изплащат залози за хазартни игри по смисъла на закона. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника "Т. М." АД, гр. С. за присъждане на разноски по делото е основателно. Установени са реално направени такива в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 19 от 16.05.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение