Решение № 3877 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2016 г.

Решение № 3877 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. А., обл. В., представлявано от управителя Я. И. М., подадена чрез пълномощника адвокат О. М., против решение № 2714 от 17.12.2015 г., постановено по административно дело № 2447 по описа за 2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против постановление от 05.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между "Б. Г." ЕООД и Р. К. А., издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - В.. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал събраните по делото доказателства. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменено и оспореното пред първоинстанционния съд постановление за обявяване на трудово правоотношение. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - В., действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д. О.-К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник - Р. К. А., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В., на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Б. Г." ЕООД и Р. К. А., и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано дружеството като работодател да предложи на работника А. сключване на трудов договор. В хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че дружеството-жалбоподател в качеството си на подизпълнител на "Планекс" ООД е наемало работници за извършване на строителни дейности по хотел "Мираж" в к. к. "Св. Св. К. и Е.". Сред работниците, които са полагали труд на обекта в полза на "Бултранспорт груп" ЕООД, е бил и Р. К. А., на който е бил издаден пропуск с № 1398 и е бил вписан в присъствената форма на дружеството-жалбоподател. А. е вписан и в Книгата за инструктаж на "Планекс" ООД като работник на "Бултранспорт груп" ЕООД. Същият е имал работно време и дневни почивки: от 10 ч. до 10.15 ч., от 12 ч. до 13 ч., и от 15 ч. до 15.15 ч., имал е и работно място - строителната площадка на хотел "Мираж", и е трябвало да спазва определена трудова дисциплина, с която са свързани не само предпазните средства - жилетка, каска, ръкавици, които са му били предоставяни (съгласно свидетелските показания), но и инструктажите за безопасност и здраве при работа, които са му били правени (видно от Книгите за инструктаж на "Планекс" ООД и на "Бултранспорт груп" ЕООД и свидетелските показания). Макар и възнаграждението да е било уговорено на ден, А. е предоставял продължително и многократно изпълнение на трудова сила. В мотивите на проверявания съден акт е изложено и, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Наемането на работници означава предоставяне от тяхна страна на работна сила, каквото понятие е употребено в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, и има предвид самия труд, а не резултата от него. Това, че Р. А. е бил нает от "Бултранспорт груп" ЕООД като общ работник се установява от документите, представени от "Планекс" ООД към тяхно писмо с вх. № 19268/24.11.2015 г., според които лицето А. е имал пропуск за строителния обект и полагането на неговия труд е отразено в присъствена форма на "Бултранспорт груп" ЕООД и в Инструктажната книга на "Планекс" ООД. На база така изяснената фактическа обстановка по казуса, Варненският административен съд е приел, че: "Б. Г." ЕООД е имало качеството работодател спрямо Р. К. А., който е предоставял в негова полза работната си сила и между тях е възникнало трудово правоотношение, считано от 23.03.2015 г.; постановлението за обявяване на трудово правоотношение между Р. К. А. и "Б. Г." ЕООД, съдържа начална дата за неговото възникване и е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ; контролните органи на инспекцията по труда са успели да установят съществуването на трудово правоотношение въз основа на всички предоставени по делото доказателства. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от Върховния административен съд), като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, да обявят с постановление съществуване на трудово правоотношение и да предпишат на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление на инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - В. е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение: Р. К. А. е изпълнявал към момента на проверката трудови функции на длъжност "общ работник" с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя му (касатора), в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Представените доказателства с административната преписка правилно са били кредитирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на съда в такъв смисъл са правилни като основани на доказателствата по делото. Безспорно е доказано, че "Бултранспорт груп" ЕООД действително е имало качеството на работодател спрямо Р. К. А., който е предоставял в негова полза работната си сила и между тях е възникнало трудово правоотношение, считано от 23.03.2015 г. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен правен извод, че съществуващото между дружеството и Р. А. правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното постановление, не може да бъде кредитирана. Като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващото правоотношение като трудово и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати такова в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция за производството по настоящото дело в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,