Решение № 937 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Василева, срещу Решение 1030/03.04.2024 г., постановено по адм. дело 302/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта, с която по жалба на З. Д. М. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002221004441-091-001/15.06.2022 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 147/02.02.2023 г. на Директора на ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за по-малък размер на извършените от лицето разходи през данъчния период 2018 г., като счита, че решаващата инстанция не е изложила мотиви относно експертизата в тази ѝ част. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в оспорваната част и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът З. Д. М.,не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е бил РА Р-22002221004441-091-001/15.06.2022 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 147/02.02.2023 г. на Директора на ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на З. Д. М. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2015 г. 21 360,62 лв. главница и 13 274,70 лв. лихви; за 2016 г. 623,08 лв. главница и 324,08 лв. лихви; за 2017 г. 167,74 лв. главница и 70,22 лв. лихви и за 2018 г. 1 893,03 лв. главница и 644,66 лв. лихви. Ревизионното производство се явява повторно, като е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като е прието, че са налице данни за укрити доходи. В отговор на ИПДПОЗЛ лицето е посочило, че за всяка от ревизираните години разходите му за издръжка и живот са 6 000,00 лв. годишно. След извършена съпоставка на доходите на лицето и извършените разходи, приходните органи са установили недостиг на парични средства: за 2015 г. 213 606,13 лв., за 2016 г. 6 230,74 лв. и за 2018 г. 16 279,03 лв. Отделно, ревизиращият екип е констатирал получени чрез Pay Pal суми през 2017 г в размер на 1 677,38 лв. и през 2018 г. в размер на 2 651,33 лв. В рамките на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е отменил частично ревизионния акт поради материална незаконосъобразност. Решаващата инстанция е приела, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелствата за провеждане на ревизията по особения ред, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да отмени РА в частта, с която на М. са установени задължения за 2018 г. за размера над 1 364,98 лв до 1 893,03 лв. главница, както и за размера над 478,54 лв. до 644,66 лв. лихви, съдът се е позовал на заключението на вещото лице. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като касационната жалба е частично основателна. На първо място, в касационната жалба е направено оплакване, че декларираният размер на годишните разходи за издръжка и живот на ревизираното лице в размер на 6 000,00 лв. са изключени от експерта, работил по експертизата. Видно от мотивната част на ревизионния доклад (л. 33 гръб и сл.) сумата 6 000,00 лв. е съобразена от приходните органи, но не е включена в съпоставката между постъпленията и разходите за 2018 г. В таблицата за установяване на превишението на разходите над приходите за посочения данъчен период (ред 14 Разходи за издръжка и живот) е посочена сума в размер на 22 209,44 лв. Съгласно мотивите на ревизионния доклад същата е сбор от 5 077,72 лв. (плащане на ПОС), 669,00 лв. (адвокатски хонорар), 545,47 лв. (превод към мобилни оператори), 69,97 лв. (превод към ВиК), 797,28 лв. (превод към ЧЕЗ) и 15 050,00 лв. (превод към физическо лице), т.е. налице е допусната грешка при формиране на разходната част на паричните потоци за 2018 г., която не следва да се коригира с оглед забраната за влошаване положението на оспорващата страна. От изложеното следва извод, че касационната жалба в тази ѝ част е неоснователна. Второто оплакване на касатора е свързано с изключване на установената в рамките на ревизията сума за извършени плащания на ПОС в размер на 5 077,72 лв., която, както вече бе посочено, е намерила отражение в разходната част на паричните потоци. Основателно се твърди, че при изготвяне на експертизата (вариант 1, който е кредитиран от съда) същите не са включени в разходната част (л. 349 и сл.) на съпоставката между доходите и разходите на М. за 2018 г. В решението на административния съд, за да отмени установените задължения до посочените по-горе размери, е прието, че изготвените парични потоци за данъчния период 2018 г. са коректни и съответстват на събраните по време на ревизията и пред съда доказателства, без да са изложени конкретни мотиви. Решаващата инстанция, преди да пристъпи към отмяна на РА в тази му част, е следвало да изложи конкретни правни и фактически съображения защо приема установения с експертизата размер на разходите, а не този, установен от приходните органи. Липсата на мотиви препятства преценката за материална законосъобразност на съдебния акт в тази му част, което налага отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на спора съдът, при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение, следва да установи вида и размера на разходите, участващи в паричните потоци за 2018 г., след което да се произнесе относно рамера на недостига на парични средства, съответно за размера на дължимия данък. При необходимост съдът може да назначи повторна съдбно-счетоводна експертиза. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,