Решение № 8372 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2018 г.

Решение № 8372 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Образувано е по касационна жалба от Г. Цонев от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 3615/31.05.2018 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 12839/2017 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в оспорената заповед не са посочени фактическите основания за издаването й. Сочи, че заповедта е немотивирана и с издаването й е накърнено гарнирано в чл. 5, § 1 от ЕКПЧ основно право и свобода на личността. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 02 РУ – СДВР, с писмен отговор и в о. с. з., чрез процесуален пълномощник, изразявя становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол от АССГ е законосъобразността на Заповед за задържане на лице с рег. № 2833/24.10.2017 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на Г. Цонев за срок от 24 часа. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорената заповед Цонев е бил задържан на 24.10.2017 г. в 14. 00 ч. и освободен на 25.10.2017 г. в 13. 45 часа. В акта е посочено, че той е издаден на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено престъпление - притежание на наркотично вещество. Същото е било доброволно предадено с протокол и е образувано бързо производство за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК срещу Цонев. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 ЗМВР и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е още, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗМВР реквизити. Уточнил е, че в заповедта се съдържа фактическо описание на основанието за задържане, което се допълва от данните в докладната записка, обясненията на Цонев и експертна справка. За да достигне до извод за материална законосъобразност на заповедта АС е съобразил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Тя цели да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за прилагането й не е нужно да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето. Решаващият състав е приел, че събраните доказателства сочат към установеност на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Преценил е като неоснователни и оплакванията за несъответствие на административния акт с целта на закона. Уточнил е, че целта на задържането е било да се снемат обяснения, както и да бъде осуетена възможността то да извърши друго престъпление. В обобщение е достигнал до извода, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, с оглед на което е жалбата срещу него следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Несподелима е тезата на касатора, че в случая не е установено наличието на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането под стража на Г. Цонев. При открито в него наркотично вещество правилно първоинстанционният съд е приел, че са били налице данни, които да дават основание да се предположи, че задържаният е извършил престъпление. В унисон с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд на Република България решаващият състав обосновано е съобразил, че като мотивите за издаването на заповедта следва да се ценят и допълнително изложените в докладната записка, изготвена преди подаването на жалбата, с оглед на което актът е мотивиран. Решаващият състав правилно е приел, че с оспорената заповед не е нарушен чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Тъй като процесният административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, то с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение