Решение № 443 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2007 г.

Решение № 443 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и от ГПК (отм.) Предявен е иск с правно основание чл. 29 от СК, с който ищецът Б. С. П. претендира да получи от ответницата С. Г. П. сумата 166 756.40 щатски долара, като част от стойността на имуществото й в търговското дружество "А." ЕООД гр. П., на което е едноличен собственик като компенсация за приноса му в придобиването на това имущество, изключено от съпружеската имуществена общност. Ответницата оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Поддържа, че недвижимите имоти са закупени с нейни лични средства от трудово възнаграждение и със заемни средства по договори за заем от 5.01.98 г.и от 8.10.98 г. След заминаването на ищеца за САЩ, е поела изцяло грижите по домакинството, отглеждането и възпитанието на двете деца, както и е обгрижвала неговите родители. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С решение № 108 от 1.02.02 г. по гр. дело № 476/01 г. на Плевенския районен съд е прекратен бракът между страните, сключен на 16.09.79. През 1994 г. ищецът е заминал за САЩ, където живее и понастоящем. Първоначално двете деца останали да живеят при майката в България, а през 1998 г. Владислав заминал да живее при баща си в САЩ. По време на брака ответницата е придобила с договор за покупко-продажба от 18.10.95 г.по реда на НДИ 2/3 ид. части от следния недвижим имот: жилище от 24.30 кв. м., полумасивна кухня от 17.50 кв. м., масивно жилище от 16.40 кв. м., мазе от 3.50 кв. м., ведно с дворното място, в което са застроени постройките, цялото от 180 кв. м., находящо се в гр. П., ул. "К. Х. П." № ... Останалата 1/3 ид. част от имота ответницата е получила от родителите си чрез дарение, оформено с нот. акт № 199/1982 г. През 1996 г.с договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 83/1996 г. ответницата е придобила дворно място от 250 кв. м., заедно с построената в него къща и пристройка, находящи се в гр. П., ул. "К." № ... През същата година ответницата е регистрирала по ф. д. № 1649/96 г. на Плевенския ОС ЕТ "А.". От м. април 1997 г. до м. ноември 1998 г. в двата имота е извършено строителство на сграда, представляваща кафе-аператив "А.". С решение от 24.01.01 г. по ф. д. № 108/01 г. на Плевенския ОС е вписано учредяването на ЕООД "А." с едноличен собственик на капитала ответницата С. С договор от 9.05.01 г., сключен между С. в качеството й на ЕТ "А." и ЕООД "А." търговското предприятие на едноличния търговец е прехвърлено на дружеството. Като част от търговското предприятие е описан недвижим имот, представляващ дворно място от 465 кв. м. в гр. П., на ул. "К." № .., заедно с находящото се в него кафе-аператив "А.". Спори се относно приноса на ищеца за закупуване и изграждане на кафе- аператив "А.", включено в имуществото на "А." ЕООД, чийто капитал е еднолична собственост на ответницата. Видно от представените по делото банкови бордера от "Б." АД и от заключението на вещото лице Габровска е установено, че в периода 1994 г. - 2001 г. ответницата е получила от ищеца сумата 166 756.40 щатски долара, с левова равностойност 155 964.22 лв. Строителството на обекта кафе-аператив "А." е приключило в края на 1998 г., следователно следва да се определи каква част от преведените от ищеца суми са вложени в имуществото, влязло в патримониума на "А." ЕООД, придобито до тази дата. Ето защо, от сумата 166 756.40 щатски долара следва да се приспаднат получените след 1998 г. суми: през 2000 г. - 9 235.80 щ. д., равняващи се на 20 325.19 лв и през 2001 г. - 12 787.20 щ. д., равняващи се на 27 598.36 лв (таблица № 1 от заключението на в. л. Г.), или остава сумата 144 733.40 щ. д., с левова равностойност 108 040.61 лв. Видно от заключението на вещото лице Р. Д. общата стойност на придобитите имоти по документ на собственост, без стойността на дарения от родителите на ответницата имот, възлиза на 250 893 неденоминирани лв., или 250.89 деноминирани лв. Строителните разходи и въвеждането в експлоатация на кафе-аператив "А." за периода от м. 04.97 г. - м. 12.98 г. възлизат на 77 769.96 лв. (таблица № 6 от заключението на вещото лице Г.). Общо стойността на имуществото на ЕТ "А." към момента на придобиването му възлиза на 78 020.85 лв. В тази връзка настоящият състав не възприема заключението на в. л. Д., която е дала балансовата стойност на сградите и земята към 31.12.98 г. в размер на 91 022 лв., тъй като в тази сума не е разграничена стойността на дарения имот. При определяне стойността на имуществото като пасиви не следва да се вземат предвид сключените от ответницата договори за заем от 5.01.98 г. и от 24.11.98 г., тъй като същата не е доказала, че със сключването на тези договори и усвояването на договорените в тях суми е развила търговското предприятие. Видно от заключението на в. л. Д. тези договори не са счетоводно отразени. Що се касае до представения договор за банков кредит, сключен на 26.09.01 г. между ответницата от името на "А." ЕООД и "Б." АД кл. П. той е ирелевантен, тъй като е извън периода на придобиване на имуществото. С иска по чл. 29 от СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост, и поради това е изключен от съпружеската имуществена общност. Основанието единият съпруг да получи дял от собствеността на личен имот на другия съпруг е наличието на принос, който подлежи на доказване. В разглеждания случай за процесния период ищецът е превел сумата 108 040.61 лв. Имуществото на ЕТ "А." към момента на придобиването му възлиза на 78 020.85 лв., без частта, представляваща дарение. Следва да се приеме, че средствата за придобиването на това имущество са съпружеска имуществена общност, поради факта, че не е оборена презумпцията на чл. 19 от СК за общност на придобитото по време на брака между страните имущество. Това е било в тежест на ответницата да докаже, че придобиването е станало с лични средства, а не с общи такива за нужди на семейството. Тъй като по силата на разпоредбата на чл. 27 СК дяловете на съпрузите са равни на ищеца следва да се присъди половината от стойността на придобитото имущество, или 39 010.42 лв. Сумата следва да се присъди в лева, защото придобиването на имуществото е в българска валута. В останалата част искът следва да се отхвърли до пълния размер като неоснователен и недоказан. На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 3168.49 лв. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.