Решение № 11901 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2016 г.

Решение № 11901 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мира-Н-Н. В." със седалище и адрес на управление: град В. Търново, ул. "М.", № ..., представлявано от Н. М. В., срещу решение № 532 от 12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 610/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община В. Т. по заявление вх. № 5300-4433 от 15.07.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община В. Т., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на ЕТ "Мира-Н-Н. В." срещу мълчалив отказ на кмета на община В. Т. да се произнесе по заявление вх. № 5300-4433 от 15.07.2015 г. С последното, касаторът на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е направил искане до кмета на община В. Т. за изменение на подробния устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за част от кв. 167 по плана на гр. В. Търново, съгласно приложената към заявлението скица. Съдът е приел, че в производство по издаване на разрешение за изработване на ПУП, следва да бъде представено и задание по чл. 125 от ЗУТ, което да обосновава необходимостта от изработване на плана, каквото в случая липсва, с оглед на което е приел мълчаливия отказ на кмета за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е неправилно. Преди всичко следва да се посочи, че в конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Предписанието спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, като с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава и правната възможност за самостоятелното им оспорване по съдебен ред, като не следва да бъде правена аналогия с текста на чл. 124б от ЗУТ. Актът по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с който се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, подлежи на съдебен контрол, въпреки разпоредбата на чл. 124б от ЗУТ. В ал. 4 на цитираната норма е предвидено, че решенията и заповедите по чл. 124 и 124а не подлежат на оспорване, но доколкото в чл. 135 от ЗУТ не е предвидено изрично препращане към цитираните текстове, то разширително тълкуване на ограничителната разпоредба не следва да се прави. С оглед направеното по-горе разграничение, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ гласи, че към искането за изработване на проект за изменение на ПУП, към заявлението следва да бъде приложена скица с предложение за изменението му. В настоящия случай по делото не е спорно, че това изискване е изпълнено от страна на заявителя. Основният спорен момент в развилото се производство е относно необходимостта от прилагане на задание по чл. 125 от ЗУТ към заявлението за изработване на проект за изменение на ПУП. Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ, с разрешенията по чл. 124 от ЗУТ се одобряват и заданията по чл. 125 от с. з., като последното е изискване при одобряване на първоначален план, но не и при искане за изменение на вече приет такъв, какъвто е настоящият случай. В тази връзка и с оглед разграничаването от процедурата по чл. 124а от ЗУТ, следва да се посочи, че в процедурата по чл. 135 от ЗУТ няма изискване за представяне на задание по чл. 125 от ЗУТ към заявлението за изработване на проект за изменение на ПУП. Направено е искане за изменение на ПУП, като към това искане, съгласно чл. 135 от ЗУТ, се прилага само скица с предложение за изменението, но не и такова задание. Ето защо направеният от съда в обратна насока извод не се споделя от настоящия съдебен състав. В чл. 135, ал. 4, т. 1 от с. з. е посочено, че заповедите, с които се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, се издават въз основа на становище на главния архитект на общината. Такова становище, както е приел и първоинстанционният съд, не е представено в производството, но с оглед изрично вмененото от закона задължение за административния орган, то последният е следвало да изиска такова становище от главния архитект и едва след това да прецени дали следва да издаде заповед или да откаже да се изработи заявеният проект за изменение на плана. Това задължение в случая не е било изпълнено от ответника по касация. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община В. Т., като постановено при неправилно приложение на материалния закон, ще следва да се отмени и да се постанови ново, с което административната преписка да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на ЕТ "Мира-Н-Н. В.". С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в съдебното производството разноски, общо в размер на 375.00 лева, представляващи 300.00 лева заплатен хонорар за един адвокат, 50.00 лева държавна такса за образуване на съдебно производство пред първоинстанционния съд и 25.00 лева държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,