Решение № 5986 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2014 г.

Решение № 5986 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е образувано по жалба на Даниела Светозарова Христова от гр. Варна, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 от протокол № 17 от заседанието на ВСС, проведено на 16.04.2014 г., с което на основание чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ Марин Георгиев Маринов - и. ф. административен ръководител - председател на Окръжен съд гр. Варна, с ранг "съдия във ВКС и ВАС" е назначен на длъжността "административен ръководител - председател" на Окръжен съд гр. Варна, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблицата за определяне размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи по длъжности, считано от датата на встъпване в длъжност. С жалбата е направено искане да бъде спряно изпълнението на оспореното решение. По така направеното искане Висшият съдебен съвет, чрез юрк. Р. Димитрова като процесуален представител е изразил писмено становище за неговата неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното по искането за спиране: С обжалваното пред съда решение на ВСС по т. 1 от протокол № 17 от заседание на 16.04.2014 г. е назначен Марин Георгиев Маринов - и. ф. административен ръководител - председател на Окръжен съд гр. Варна, с ранг "съдия във ВКС и ВАС" на длъжността " административен ръководител - председател" на Окръжен съд гр. Варна, считано от датата на встъпване в длъжност. Съгласно чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ решението на Висшия съдебен съвет по ал. 4 за назначаване на кандидата за административен ръководител може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187, в който е предвиден 7-дневен срок за оспорване на това решение от обявяването му. Съгласно чл. 167, ал. 3, изр. 3 от ЗСВ жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. В случая е налице хипотеза, при която по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на решението на ВСС, т. е. се касае за изключение от принципа за суспензивния ефект на жалбата пред съда, установен в чл. 166, ал. 1 от АПК. В ЗСВ не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението, с което се назначава административен ръководител. Поради това са приложими разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 166, ал. 2 от АПК. С допускането по силата на закона предварително изпълнение на решенията на ВСС от законодателя е направена преценка относно наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да се приеме за основателно искането за спиране на предварителното изпълнение, следва да се обори презумпцията за наличие на тези предпоставки. Доказателствената тежест за установяване наличието на основание за спиране се носи от лицето, което е направило искането за това. Според чл. 166, ал. 2 от АПК съдът може да спре предварителното изпълнение на административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В жалбата на Даниела Христова не се съдържат конкретни доводи за наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК - не се сочат видът и характерът на евентуалните вреди, които биха настъпили за нея от предварителното изпълнение на решението, с което е назначен административен ръководител - председател на Окръжен съд гр. Варна. Следователно, оспорващата не е обосновала искането си по какъвто и да е начин, нито е доказала наличието на основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението на ВСС не представляват основания за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на това решение. По изложените съображения искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение,