Решение № 4670 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2016 г.

Решение № 4670 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. против решение № 417/24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2790/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 2153-15-98/16.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 1.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за части от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. Д. Д. от гр. П., чрез пълномощника адв. Е. В., изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмена молба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отменил оспорения акт, като е приел, че на лицето следва да бъде определен действителен размер на пенсията въз основа на данните за осигурителен доход за зачетения осигурителен стаж. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № 2153-15-98/16.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е отхвърлена жалбата на Н. Д. Д. против разпореждане № 4908054744/протокол № 2139-15-8/24.07.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление вх. № МП-24101/1.04.2015 г., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а, ал. 1 КСО. Обосновал е извода, че невнасянето на осигурителните вноски като самоосигурено лице за определени периоди има за последица незачитане на тези периоди за осигурителен стаж, е пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да бъде определена в действителен размер съобразно установения осигурителен стаж и доход. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Н. Д. Д. е подал до директора на ТП на НОИ гр. П. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-76421/12.11.2014 г.; с разпореждане № 4908054744/протокол № 01077/25.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 4.09.2014 г., пожизнено по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, при навършена възраст 65 години и зачетен осигурителен стаж от втора категория 19 години 7 месеца и 3 дни, от трета категория - 10 години 5 месеца и 5 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 34 години 11 месеца и 1 ден; пенсията е отпусната в минимален размер на основание чл. 70, ал. 7 КСО. В срока за обжалване на това разпореждане от Н. Д. е подадено заявление с вх. № МП-24101/1.04.2015 г., с което са представени нови документи. Постановено е разпореждане № 4908054744/протокол № 2139-15-8/24.07.2015 г. на ръководителя на "ПО", с което е отказано определяне на действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на това разпореждане е посочено, че се отказва определяне на действителен размер на пенсията, поради това че лицето не е внасяло осигурителни вноски за част от периодите, за които е декларирало, че е самоосигуряващо се лице. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 2153-15-98/16.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на решението е изложено, че лицето няма внесени осигурителни вноски за периодите 1.01.1998 г. - 31.12.2009 г. и 1.01.2004 г. - 31.12.2005 г., след като през тези периоди е осъществявало дейност като едноличен търговец, декларирало е, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице за тази дейност и е подавало годишни данъчни декларации. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е безспорно установено, че Н. Д. Д. е подал декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец с фирма "Н. Д. 94", считано от 18.02.1994 г.; няма декларации за прекъсване или прекратяване на дейността; не е поискана пререгистрация по Закона за търговския регистър в срок до 31.12.2011 г.; не са внасяни осигурителни вноски за периодите 1.01.1997 г. - 1.01.2000 г. и 01.01.2002 г. - 1.01.2012 г.; има подадени декларации по чл. 41 ЗДФЛ, съответно чл. 50 ЗОДФЛ за периодите 1.01.1998 г. - 31.12.1999 г. и 1.01.2004 г. - 31.12.2005 г., като посочените обстоятелства са установени с констативен протокол № 87/19.01.20015 г. и приложенията към него. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли действителния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за периода или за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Н. Д. Д. не са зачетени периодите от 1.01.1998 г. до 31.12.1999 г. и от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г., за които не са внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период или периоди поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период/периоди. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на съответния вид лична пенсия осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорните периоди изобщо не са зачетени за осигурителен стаж и е невъзможно да бъдат зачетени, след като за тези периоди лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по приложимите правила на КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Н. Д. е достатъчен, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, което е сторено първоначално с разпореждането от 25.02.2015 г., а впоследствие е потвърдено като извод с разпореждането от 24.07.2015 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ. След като осигурителният стаж, който има лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. При положение, че осигурителните вноски за спорните периоди са били дължими от Н. Д., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт. Нещо повече, с разпореждане изх. № РД-16-9228/4.09.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. П., задълженията за осигурителни вноски за ДОО за периодите от 1.01.1998 г. - до 31.12.1999 г. и от 1.01.2004 г. до 1.01.2005 г. са приети за погасени по давности и са отписани на основание чл. 173 ДОПК. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. В същия смисъл е решение № 11059/20.10.2016 г. по адм. дело № 13556/2015 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на различни състави на ВАС, шесто отделение, всички постановени по сходни случаи. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за касационната инстанция в размер на 350 лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 130547/12.01.2017 г. на Адвокатска колегия гр. П.. Други разноски за производството пред касационната инстанция не са направени, поради което следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение