Решение № 7594 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2010 г.

Решение № 7594 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Гудвин" ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Наталия Лебедева, против решение № 1057 от 13.07.2010 г. на Административния съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 1119 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 160901413 от 13.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 155 от 10.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 800 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 4183,55 лв. по фактура № 12 от 11.01.2008 г., издадена от "Суанс Лейк" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и в противоречие с материалния закон извод за недоказано право на данъчен кредит по доставката на "Суанс Лейк" ООД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - град Пловдив, при ЦУ на НАП, не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, намира същата за неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е посоченият РА, с който на РЛ за данъчния период м. 01.2008 г. не е признат данъчен кредит по фактура № 12 от 11.01.2008 г., издадена от "Суанс Лейк" ООД, с предмет на стопанската операция "материали". Основанието за отказ на данъчен кредит е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По делото е установено и не се спори, че двете дружества - доставчик и получател, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в", "д" и "м" от ДР на ДОПК. Не се спори и по това, че фактурата е отразена в счетоводството на доставчика, като при извършената насрещна проверка е дадено обяснение, че с нея са изписани разходи за осъществяване на строеж в гр. Поморие, като първоначално на мястото, което е закупено от жалбоподателя от "Суанс Лейк" ООД, е следвало да се строи хотел и за това са направени разходи, които именно са включени в процесната фактура, тъй като впоследствие земята е продадена на дружеството жалбоподател. Установено е, че тези разходи са за материали, външни услуги, амортизации за 2005 и 2006 г., консултантски услуги, геоложки проучвания, застраховка за автомобил, такса за смяна на статута, разходи за телефон, офис-техника и др. Тези разходи, набрани за периода 2005-2006 г., са били прехвърлени от дружеството по с/ка 651 "Нефинансови разходи за бъдещи периоди", оттам са били прехвърлени по с/ка 302 "Материали" и на 31.12.2007 г. отново са върнати в с/ка 651 и след това са били отразени като приход по с/ки 709 и 123. Предвид така установената фактическа обстановка органът по приходите и съдът са приели, че се касае до префактурирани разходи, което обаче не е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. При ревизията е било безспорно, че не е имало налични материали и прехвърляне на собственост върху тези материали. Правилно съдът е приел, че процесната фактура, по която се претендира правото на данъчен кредит, не отговаря на отразеното в нея съдържание, тъй като не са доказани нито прехвърлянето на стоки, нито доставка на някаква услуга. Отразените сделки и услуги, общо фактурирани като "материали", по фактура № 12 от 2008 г. касаят цени на извършени сделки и услуги по други фактури, касаещи периодите 2005 и 2006 г., преди имотът да бъде прехвърлен на жалбоподателя, и само наличието на фактури и тяхното счетоводно отразяване при доставчика не означава, че те действително са били извършени, както и самото префактуриране не означава наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Ето защо съдът правилно е приел, че фактурата, по която се претендира правото на данъчен кредит, не отразява възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС и като така за получателя по тази фактура не е възникнало правото на данъчен кредит, поради което е отхвърлил жалбата срещу обжалвания РА. Решението е правилно, изводите, които е направил съдът, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. По делото не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - състав на първо отделение,