Решение № 6079 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16453/2009 г.

Решение № 6079 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16453/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Началника на Митница Лом, като правоприемник на Началника на Митница Видин, против Решение № 162/05.11.2009 г., постановено по адм. д. № 209/09 г. по описа на Административен съд гр. Видин, с което е отменено Решение № 13/21.05.2009 г. на Началника на Митница-Видин, потвърдено с Решение № У-4405/0112/08/06.07.2009 г. на Директора на РМД-Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът не е обсъдил разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗМ и е приел, че не са налице предпоставките на чл. 219 от ЗМ. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, чрез законния си представител изпълнителния директор Георги Делчев Попниколов, в писмени бележки излага доводи за правилност на решението. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № У-4405/0112/08/06.07.2009 г. на Директора на РМД-Русе, с което е потвърдено Решение № 13/21.05.2009 г. на Началника на Митница-Видин, с което е отменено Решение № 5/01.03.2007 г. на Началника на Митница-Видин. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че с влязло в сила ППСПДВ № 6975/27.06.2005 г. на Началника на Митница Видин, на жалбоподателя да определени митни сборове и други държавни вземания в размер общо на 2278,00 лева, от които мито - 775.00 лева и ДДС-1503.00 лева, които били събрани принудително от публичен изпълнител на АДВ-София. Задължението е определено във връзка с неприключил редовно митнически режим Транзит" по ЕАД № 4102/Тв-13847/18.09.2004 г., като впоследствие бил оформен митнически манифест № 4100/2888/22.12.2005 г., с който стоката била манифестирана в Митница-Видин и транзитната операция приключила. Под съшия номер и със същата дата бил издаден и служебен манифест, с който процесния автомобил бил признат за изоставен в полза на държавата. Във връзка със служебното манифестиране на процесния автомобил и след направено искане от жалбоподателя за възстановяване на митни сборове и лихви вх. № 26000413/11.10.2006 г., началникът на Митница-Видин с решение № 5/01.03.2007 г. приел, че са налице условията за възстановяване на платените митни сборове в размер на 775.00 лева, поради отпадане на основанието за плащане. След извършена проверка в Митница-Видин от служители при Инспектората на Агенция "Митници" към МФ било прието, че Началникът на Митница-Видин неправилно е допуснал възстановяване на платените митни сборове на жалбоподателя, тъй като при манифестирането на автомобила било предоставено пълномощно, за което било установено, че е подправено. В резултат на тези констатации Началника на Митница-Видин издал решение № 13/21.05.2009 г., с което митническото задължение за мито - сума в размер на 775.00 лева, както и законната лихва за просрочие до окончателното плащане става отново изискуемо, поради допусната грешка от митнически служители. Като начало на изискуемостта на митническото задължение е приет деня следващ деня на възстановяване на дължимите суми, съответно за дължимото мито -07.03.2007 г. Решението за повторно вземане на отчет на първоначалното задължение било оспорено от жалбоподателя пред горестоящият административен орган - Директора на РМД-Русе, който оставил жалбата без уважение и потвърдил решение № 13/21.05.2009 г. на Началника на Митница-Видин. При така установената фактическа обстановка Съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено с неясни мотиви и съдържание относно обема, в който се е произнесъл, както и постановено при нарушение на административно-производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. За да достигне до този извод на първо място съдът е приел, че не става ясно в какво точно се изразява т. нар. "грешка", довела до възстановяване на митните сборове, описани по-горе, както и от кои точно митнически служители е допусната. Приетото от административния орган за обосноваване на допусната грешка по смисъла на чл. 219 от ЗМ - предоставено подправено пълномощно при манифестиране на автомобила, не е подкрепено с доказателства по делото. Според съдът анализът на разпоредбата на чл. 219 от ЗМ, съобразена с принципа за правна сигурност, налага извода, че в приложното поле на чл. 219 от ЗМ следва да се разглеждат само грешки от техническо естество, а не грешки в преценката относно дължимостта на дадено вземане, в каквато насока са мотивите на административния орган при издаване на административния акт. За безспорно съдът е приел обстоятелството, че стоката (лек автомобил) е преминала в патримониума на държавата, поради което повторното начисляване и събиране на митни сборове за същата стока води до извод за двойно плащане на дължимото мито за автомобила, предмет на митническата декларация за транзит и на служебен манифест № 4100/2888/22.12.2005 г. На следващо място съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден след изтичане на тригодишния срок визиран в чл. 206, ал. З от ЗМ. Позовава се на легалното определение на понятието "вземане под отчет" е дадено в чл. 205, ал. 1 от ЗМ, съгласно която разпоредба, митническите органи изчисляват размера на митните сборове, които произтичат от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. В случая, под "митни сборове", съдът е приел, че следва да се считат тези, които са установени при първоначалната митническа проверка и са предмет на ППСПДВ. Видно от доказателствата по делото, вносът на лекия автомобил е учреден на 18.09.2004 г., с приемането на митническата декларация от Митница-Видин. Уведомлението по чл. 206 от ЗМ за повторното вземане под отчет е издадено на 21.05.2009 г. и връчено на задълженото лице на 04.06.2009 г. т. е., след тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение (чл. 206, ал. З ЗМ). В тази насока съдът не е възприел доводите на митническите органи, че тригодишният срок започва да тече от деня, следващ деня на възстановяване на сумите за мито и ДДС, тъй като липсва повторно въвеждане на същата стока на територията на страната, респективно подаване на нова, (същата или различна по съдържание) митническа декларация, която би обосновала възобновяването на законоустановения срок. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Настоящият състав изцяло споделя установената от съда фактическа обстановка по делото, поради което не следва да бъдат повтаряна Въпроса е правен и е свързан с наличие на предпоставките на чл. 219 от ЗМ, за издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд Решение за допуснати грешки при възстановяване на митническото задължение с решение № 5/01.03.2007 г. и изискуемост на първоначалното задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 219 от ЗМ когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо. Разпоредбата не съдържа конкретизация на вида на грешката-очевидна фактическа или свързана с неправилно приложение на закона. В конкретния случай от мотивите на обжалвания пред АС акт се налага извода, че основанието за приемане наличие на грешка е установено впоследствие при направена справка до нотариуса, неистинско пълномощно, използвано при манифестирането на автомобила. Установено е, че под номера на представеното пълномощно в регистър на нотариуса е регистриран договор за аренда на земеделска земя. Този факт следва се приеме за безспорно установен, въпреки, че не са представени от АО писмени доказателства, поради липса на оспорването му от "ТИР" АД. В тази насока настоящият състав не споделя доводите на съда за липса на мотиви досежно наличието на факта установяващ грешката при възстановяването на процесния размер мито, както и че липсват доказателства за твърдението относно представеното неистинско пълномощно. Безспорен е факта, че стоката (лек автомобил) е преминала в патримониума на държавата, въз основа на служебен манифест № 4100/2888/22.12.2005 г. Последващото решение № 5/01.03.2007 г. за възстановяване на митническото задължение е издадено въз основа на искане на дружеството от 11.10.2006 г. за възстановяване на платена сума и е постановено на основание чл. 214, ал. 2 от ЗМ . Същото е издадено по реда на чл. 19 от ЗМ. С обжалваното пред АС решение е прието, че при така установената фактическа обстановка, съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗМ възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице. Настоящият състав намира, че тази разпоредба би била приложима при първоначалното издаване на решението за разрешение или отказ за възстановяване на митническото задължение, а не в производство по чл. 219 от ЗМ, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. В конкретния случай безспорно е установено, че наличието на недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице- използване на неистинско пълномощно е установено в последващ момент, но е било налично към момента на издаване на издаване на решение № 5/01.03.2007 г. на началникът на Митница-Видин, като е приел, че са налице условията за възстановяване на платените митни сборове в размер на 775.00 лева, поради отпадане на основанието за плащане. При наличие на установено основание за възстановяване на платените митни сборове, последваща грешка, така както е приел АС би могла да бъде само такава от техническо естество, а не грешка в преценка на митническия орган относно дължимостта на вземането. Правилен е извода на съда, че оспорения административен акт е издаден след изтичане на тригодишния срок визиран в чл. 206, ал. 3 от ЗМ. Вносът на процесния автомобил е учреден на 18.09.2004 г., с приемането на митническата декларация от Митница-Видин. Уведомлението по чл. 206 от ЗМ за повторното вземане под отчет е издадено на 21.05.2009 г. и връчено на задълженото лице на 04.06.2009 г. т. е., след тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение