Решение № 12751 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булсистем АФ" ЕООД, [населено място], община Горна Малина, срещу решение 304/08.03.2024 година по административно дело 952/2023 година на Административен съд - София - област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо с изх. 02 - 230 -2600/2231 / според диспозитива на съдебното решение, според уведомителното писмо 02 - 230 -2600/2231#8 / от 02.05.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 , издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, навежда довод и за съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмена молба, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АССО е бил сезиран с жалба от дружеството срещу частта от уведомителното писмо, с която е извършено прихващане на суми в общ размер от 17 019 лева. За да постанови решението си, АССО е посочил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Посочено е, че оторизираните суми по СЕПП, СПП, ЗДП и по мярка 13.1 са изцяло прихванати на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 г. на Комисията за погасяване на част от наложени санкции за бъдещ период за кампания 2015 по схема СЕПП и мярка 12 в размер на 39548, 46 лева. Тези санкции за бъдещ период са наложени с уведомително писмо /УП/ с изх. 02 - 230 -2600/638 от 03.02.2018 г. АССО е приел, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, същият е съобразен с приложимото материално право и целта на закона. Посочил е, че жалбата на дружеството срещу УП с изх. 02 - 230 -2600/638 от 03.02.2018 г. е отхвърлена с решение 1248/27.11.2020 г. по адм.дело 636/2020 г. на АССО, оставено в сила с решение 5611/11.05.2021 г. по адм.дело 1303/2021 г. АССО е посочил, че е неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на вземането за санкции за бъдещ период с оглед обстоятелството, че давността се прекъсва със заведеното съдебно производство по обжалване на УП с изх. 02 - 230 -2600/638 от 03.02.2018 г. и не е изтекла абсолютната давност. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 3, ал.1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на Европейските общности срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В следващия абзац от същия член на Регламента е посочено, че давността се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с правните действия, нотифицирано на лицето. Посочено е, че срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В следваща алинея е уреден и абсолютния срок на давността, който е двукратен - тоест 8 години. Тези давностни срокове са обаче за производството по издаване на акта, с който се налагат санкции за бъдещ период / а именно УП от 03.02. 2018 година за кампания 2015 г./ - тоест същите са спазени. В чл.3, ал.2 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на Европейските общности е посочено, че срокът за изпълнение на решението, налагащо административната санкция, е тригодишен. Срокът започва да тече от деня, в който решението става окончателно. Случаите на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право. Тоест от влизане в сила на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу УП с изх. 02 - 230 -2600/638 от 03.02.2018 г. - 11.05.2021 г. има тригодишен срок за издаване на акт за прихващане за наложените с това УП санкции за бъдещ период, който към датата на издаване на оспореното УП - 02.05.2023 г не е бил изтекъл. Следователно сроковете по Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 година относно защита на финансовите интереси на Европейските общности са спазени. Доколкото цитираният Регламент препраща и към националното право, а съгласно чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вземанията по УП с изх. 02 - 230 -2600/638 от 03.02.2018 г. са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ доводите на АССО за спиране на давността по време на съдебното производство по обжалване на УП с изх. 02 - 230 -2600/638 от 03.02.2018 г. кореспондират с приложимото националното право - чл.172, ал.1, т.4 ДОПК. От значение е и разпоредбата на чл.170, ал.3 ДОПК, допускаща прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. В случая вземането на длъжника, с което се прави прихващане е за кампания 2016 г. и е станало изискуемо преди погасяването на наложените санкции за бъдещ период за кампания 2015 година, поради което прихващането е съобразено и с правилата за давността по националното право. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение