Решение № 10345 от 15.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, представлявано от изпълнителните директори Б. Иванов и Ж. Колев - заедно, чрез пълномощника юрисконсулт К. Иванова, против Решение 1676 от 15.03.2022 г., постановено по адм. дело 6722/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 39 състав, с което е отхвърлено оспорването по жалби: вх. ППН-01-1896/19#35/19/29.06.2021 г. на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против т. 1, т. 3 и т. 4 от Решение ППН-01-370/20.02.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и вх. ППН-01-1896#36/19/01.07.2021 г. на ЗАД "Далл Богг: Живот и здраве" АД против т. 2, т. 5 и т. 6 от същото решение на КЗЛД. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на решението на съда изцяло, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението изцяло и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени изцяло оспореното решение на КЗЛД, във връзка с подадената жалба от В. Коева, като едновременно с отмяната, касационната инстанция даде задължителни указания на КЗЛД по тълкуването и прилагането на принципите за обработване на лични данни, закрепени в чл. 5, параграф 1, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и за отмяна на Директива 95/46 ЕО (Общ регламент за защита на личните данни (ОРЗД, Регламента). Претендира се присъждане на разноски в полза на дружеството за съдебното производство. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гладникова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Николова и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелова заявява, че поддържа жалбата на касатора ЗАД "Далл Богг: Живот и здраве" АД, като в подкрепа на същата развива и допълнителни доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. В отговора е заявено искане за отмяна изцяло на оспореното съдебно решение. Представени са и писмени бележки от юрисконсулт Ангелова. Не се претендират разноски. Ответницата - В. Коева, в писмен отговор и в писмено становище, постъпило по електронен път, счита касационната жалба за частично недопустима, в частта, с която се оспорва решението на АССГ, с което е отхвърлено оспорването на НЗОК, поради липса на правен интерес и се иска в тази част същата да бъде оставена без разглеждане. В останалата част касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска да бъде отхвърлена, а съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за частична недопустимост на касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на административния съд, с което е отхвърлено оспорването по жалба, подадена от НЗОК против т. 1, т. 3 и т. 4 от Решение ППН-01-370/20.02.2020 г. на Комисията за защита на личните данни, тъй като с т. 1 от диспозитива на обжалваното Решение, КЗЛД приема за основателна жалбата срещу НЗОК за нарушение на разпоредбата на чл. 5, § 1, б. "а" и б. "б" от ОРЗД, с т. 3 от диспозитива е дадено задължително предписание (наложена принудителна административна мярка) на НЗОК на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламента, а в т. 4 от диспозитива е определен срок за изпълнението на ПАМ. Посочените точки от решението на КЗЛД касаят НЗОК, а не подалото настоящата касационна жалба застрахователно акционерно дружество, което прави жалбата в тази част недопустима поради липса на правен интерес за ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве АД. Прокурорът от ВАП счита, че касационната жалба в частта, с която е отхвърлено оспорването по жалба на ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД - София против т. 2, т. 5 и т. 6 от Решение ППН-01-370/20.02.2020 г. на КЗЛД е допустима, но неоснователна. Предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е частично недопустима, в частта, с която се обжалва решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлено оспорването по жалбата, подадена от НЗОК против т. 1, т. 3 и т. 4 от Решение ППН-01-370/20.02.2020 г. на Комисията за защита на личните данни. Съдебното решение в тази част е неблагоприятно само за НЗОК, която има право на касационно оспорване, но не го е упражнила, поради което в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Касаторът не притежава положителна процесуална легитимация за касационно оспорване в тази част, поради липса на качеството на страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, тъй като оспорената част на съдебното решение не засяга неблагоприятно дружеството. ЗАД "Далл Богг: Живот и здраве" АД, не притежава и качеството на лице по чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като оспорената част на съдебното решение няма сила по отношение него и не го засяга неблагоприятно. Застрахователното дружество не притежава право на касационно оспорване в посочената част, поради което касационната жалба в тази част е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство следва да бъде прекратено. При този резултат, не следва да бъдат разглеждани по същество възраженията в касационната жалба против съдебното решение в сочената му част, в това число и тези, развити в писмените становища и в съдебно заседание по същество от НЗОК, като допълнение на касационната жалба на ЗАД "Далл Богг: Живот и здраве" АД. НЗОК както се посочи не е подала касационна жалба и за нея решението е влязло в сила. Касационната жалба, насочена против решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлено оспорването на настоящия касатор против Решение ППН-01-370/20.02.2020 г. на КЗЛД по т. 2, т. 5 и т. 6 е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба в тази част е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно релевантните факти. Приел е за установено, че на 10.09.2016 г е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) при което мотоциклетист удря лек автомобил, в който на предната дясна седалка е пътувала настоящата ответница по касация - В. Коева, която е пострадала от произшествието. Мотоциклетистът е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, като Коева като пострадало лице е отправила до застрахователя покана за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, в размер на 30 000 лева. Застрахователното дружество е изискало от Коева представяне на медицински документи, като едновременно с това с писмо изх. 2401/01.07.19 г. е изискала и от НЗОК копие от медицинското досие на Коева за период от 10.09.2006 г. до момента на запитването - 01.07.2019 г, т. е. за 13 годишен период. В отговор на искането, НЗОК е предоставила на застрахователното дружество на 26.07.2019 г. част от медицинска документация, а на 03.07.2019 г. цялото медицинско досие на Коева, получено от дружеството на 01.08.2019 г. Застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията на Коева, поради което същата е завела гражданско дело в Районен съд - Велико Търново, по което дело застрахователя представя получените от НЗОК справки и медицински документи. На 25.11.2019 г. Коева е поискала от НЗОК да й предостави копие от дадената на застрахователя справка, както и от неговото искане, които са и предоставени и получени от нея на 10.12.2019 г. На 23.12.2019 г. Коева сезира КЗЛД с жалба вх. ППН-01-1896/23.12.2019 г., както и с втора жалба от 08.07.2020 г., в които твърди, че НЗОК е предоставило неправомерно медицинска информация за нея на застрахователното дружество, което от своя страна я ползва неправомерно. В развилото се производство пред КЗЛД от страните са изискани становища и са събрани доказателства, Комисията е провела редовни заседания, като в резултат е постановила оспореното пред АССГ Решение ППН-01-370/20.02.2020 г. С т.1 и т.2 от диспозитива на решението КЗЛД приема за основателна жалбата срещу НЗОК и ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, поради допуснато нарушение на чл. 5 §1 б. "а" и б. "б." от ОРЗД, с т.3 от диспозитива на НЗОК е дадено задължително предписание/наложена ПАМ на основание чл. 58 § 2 б. "г" от Регламента, а в т.4 от диспозитива е определен срок за изпълнението на ПАМ. С т.5 от диспозитива на ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД е дадено задължително предписание/наложена ПАМ, на основание чл. 58 § 2 б. "г" от Регламента, а в т. 6 от диспозитива е определен срок за изпълнението на ПАМ. При тези фактически данни, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, взето е при изискуемите кворум и мнозинство, в предвидената писмената форма по чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число са посочени и фактически и правни основания, мотивирали издаването му. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила - изяснени са относимите факти и обстоятелства, разгледани са възраженията на жалбоподателите, страните са надлежно конституирани и призовани в хода на административното производство. Съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е и материално законосъобразно и съответстващо на целта на закона. В тази връзка съдът е посочил, че запитването на застрахователя до НЗОК не е било мотивирано от непълнота на доказателствата, представени от пострадалото лице или от неин отказ да предостави такива. От НЗОК е изискана справка веднага след сезирането на застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, или в хода на висящото пред него административно производство, преди да бъде постановен отказ за изплащане на обезщетение, съответно и преди пострадалото лице да заяви претенцията си по съдебен ред. Следователно, ЗАД не е поискало справката за целите на съдебното производство, каквото е възражението му и не му е било нужно съдебно удостоверение в хода на висящо такова, а за целите на своето произнасяне. ЗАД е поискало справката на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 454, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), а НЗОК е предоставило "чувствителни данни" за пострадалото лице, без нейното знание и съгласие. Претенцията на пострадалото лице е само за обезщетение за причинените й вреди от психическите и емоционалните преживявания и страдания в резултат на ПТП, а не за имуществени вреди, т. е. не се е налагало изобщо ЗАД да установява има ли и какви точно са физическите травми на Коева, т. е. липсва фактическо основание да изисква справка от НЗОК, съответно цялото й медицинско досие, съдържащо й данни за всички здравословни проблеми без връзка с ПТП. Искането касае и период далеч преди датата на ПТП, което е неотносимо към претендираните вреди, настъпили в резултат от преживяното ПТП. Следователно, за ЗАД не е съществувало фактическо основание да изисква справката от НЗОК, а още по-малко в изискания обем, поради което соченото от ЗАД правно основание за издаване на справката, не може да санира липсата на фактическо основание. По тези съображения, решаващият съд е приел, че решението на КЗЛД в частта относно ЗАД е правилно и законосъобразно, поради което е постановил оспорения понастоящем резултат като е отхвърлил жалбата на ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД против т. 2, т. 5 и т. 6 от оспореното решение на КЗЛД. Така постановеното решение, в оспорената част е валидно, допустимо и правилно. Развитите в касационната жалба оплаквания, касаят законосъобразността на оспореното решение на КЗЛД, вместо да съдържат конкретни касационни основания за отмяна на съдебното решение. В т. 1 и т. 1.2 от касационната жалба са развити доводи за нарушение на административнопроизводствените правила от КЗЛД, тъй като Комисията не е извършила обективна и всеобхватна проверка на обстоятелствата и не ги е съобразила, съответно не е обсъдила становищата на страните и е извършила едностранна преценка, които доводи са релевирани и с първоначалната жалба и са обсъдени от решаващия съд, като правилно са отхвърлени, с оглед събраните по делото доказателства. Отново се сочи, че изискването на справка от НЗОК относно В. Коева, е стандартна практика, която е относима, както към извънсъдебното, така и към съдебното уреждане на застрахователното правоотношение. В тази връзка първоинстанционният съд, след анализ на доказателствата е приел, че чувствителната информация, каквато е информацията за здравословното състояние на Коева е изискана от НЗОК преди заявяване на претенцията по съдебен ред, без наличие на основание за това. Що се касае до становището на КЗЛД от 26.02.2013 г., което се твърди, че не е обсъдено същото съдържа принципни положения, които във всеки конкретен случай следва да бъдат съобразени с изискванията на закона. Изложените доводи от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Оспореното решение не е необосновано, като съдът е мотивирал изводите си, с позоваване на конкретните доказателства въз основа на които ги изгражда. По аналогичен начин в касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона (т. 2.1-2.9), по отношение решението на КЗЛД, като не е посочено кой правен извод на решаващия съд се е съобразен с материалния закон. Доколкото на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция следи служебно за правилното приложение на материалния закон следва да се посочи, че не е налице соченото нарушение. АССГ правилно е издирил и приложил материалния закон, като доводите му се споделят от настоящата инстанция. Следва да бъде добавено и следното: Правилно, както административният орган - КЗЛД, така и съдът са приели, че застрахователното дружество, настоящ касатор е допуснало нарушение на ОРЗД, тъй като е обработвало чувствителни данни, каквито са данните за здравословното състояние на Коева, в нарушение на принципите по чл. 5, §1, б. "а", "б" и "в" от ОРЗД. Съгласно чл. 5, §1, б. "а" от ОРЗД личните данни следва да бъдат обработвани законосъобразно, добросъвестно и прозрачно, които принципи в случая не са спазени. Дружеството, за да обоснове законосъобразност и добросъвестност на обработката се позовава на нормите на чл. 107, ал. 1 от КЗ и на чл. 454, ал. 2 от КЗ. Съгласно чл. 107, ал. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от посочените в нормата лица необходимата информация за установяване на застрахователното събитие и вредите, причинени от него. В случая обаче е предоставена цялата медицинска информация, в това число и такава, която няма никаква връзка с причинените вреди, както и за период от време, надхвърлящ нужното за установяването на същите. Посочените доводи, че относими и за приложението на чл. 454 ал. 2, във вр. с чл. 429, ал. 6 от КЗ, които норми също следва да обосноват обработката само на относимата информация. Нормите на чл. 5, §1, б. "б" и "в" от ОРЗД, прогласяват съответно принципа за ограничение на целите на обработване на личните данни и принципа за свеждане на данните до минимум. В случая чрез изисканата и предоставена, съответно представена пред гражданския съд информация за здравословното състояние на Коева, значителна част от която е неотносима към застрахователното събитие и вредите от него е осъществено нарушение на посочените принципи, като информацията е неправомерно обработена, тъй като е прекомерна и надхвърля целите на обработването. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на КЗЛД за присъждане на разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, съответно чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК,