Решение № 5093 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванова срещу решение 109 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело 60/2021 г. по описа на Административен съд- Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-12-435/03.11.2020 г. на заместник- кмета на община Плевен. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът заместник - кмет на община Плевен оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Ловеч е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (заповед РД-10-1632/13.11.2018 г. на кмета на община Плевен) и в съответствие с изискванията за форма. Заключението на административния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателката, като й е осигурена възможност да представи възражения. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките на цитирания текст са изпълнени. От събраните по делото доказателства се установява, че предмет на заповедта за премахване е въдоплътна изгребна яма, разположена в УПИ VI-650, кв.81, на границата с УПИ IV - 651, кв. 81 по плана на [населено място]. Ямата е изградена от бетонови пръстени с диаметър 2.00 м. и е покрита с бетонов капак, който е по-голям от отвора и навлиза с 0,20м. в съседния УПИ IV- 651, кв. 81. Ямата е изградена през 1976 г. без строителни книжа. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ постройка на допълващо застрояване съгласно чл. 46, ал. 1 ЗУТ, който е изграден без разрешение за строеж - чл. 147, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 151, ал. 1 ЗУТ в ред. до ДВ бр. 16/ 2021 г., приложима към датата на издаване на заповедта. Не е изготвено и конструктивно становище с указание за изпълнението на строежа, каквото е изискването по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. Поради това административният съд законосъобразно и обосновано приема, че по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен и подлежи на премахване, тъй като не може да се определи като търпим съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, приложим с оглед времето на извършване на строителството - 1976 г. Според разпоредбата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, извършени до 7 април 1987 г., се считат за търпими и не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към момента на извършването им или по сега действащия ЗУТ. В конкретния случай за процесния строеж са приложими правилата на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Съгласно нормата на чл. 119, ал. 7 от ППЗТСУ (отм., в редакциите преди изм. ДВ, бр. 48 от 1985 г.) чешми и попивни септични ями на клозети в дворната част на парцелите се разполагат най-малко на 3 м от уличната регулационна линия и най-малко на 4 м от регулационните линии към съседите и трябва да отговарят на съответните технически и санитарно-хигиенни изисквания. Условие за разполагане на септичните ями на разстояние 2 м. от страничната регулационна линия поставя и чл. 65, ал. 2 от Строителни правила и норми за изграждане на населените места (обн. ДВ, бр. 75/1959 г., отм. ДВ, бр. 69/1977 г.). Следователно, процесният строеж не е допустим по правилата и нормите, действали към момента на извършването му. Същият се явява недопустим и по сега действащия ЗУТ, както правилно приема първоинстанционният съд, тъй като разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗУТ предвижда септичните ями да се изграждат съобразно санитарно - хигиенните изисквания на разстояние не по - малко от 3 м. от границите на имота. По тези съображения крайният извод на административния съд законосъобразност на обжалваната заповед се явява съответен на материалния закон, а възраженията на касационната жалбоподателка в обратен смисъл неоснователни Доводът в касационната жалба за издаване на заповедта в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК също е неоснователен. Смисълът на разпоредбите на ЗУТ, регламентиращи правомощията на контролните органи в хипотезите на незаконно строителство, е да не се допускат и да се отстраняват незаконно извършените строежи, поради което в случая намесата на общинската администрация е напълно пропорционална съобразно предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне целта на закона. В случая предмет на заповедта е постройка от допълващо застрояване, а жилището на жалбоподателката не се засяга, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед не причинява вреди, по- големи от необходимите за постигане на целта. Въведеният с чл. 6, ал. 3 АПК принцип на съразмерност се прилага, когато за административния орган съществуват различни законосъобразни възможности, като органът е длъжен да избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. В хипотезите на незаконен строеж органите по контрол на строителството в съответствие с правомощията си могат единствено да разпоредят премахването му. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на община Плевен сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт пред касационната инстанция процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,