Решение № 885 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2008 г.

Решение № 885 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Сирма Приста"АД гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Марияна Рачева, против решение № 42/27.06.2008 г., постановено по адм. д. № 149/2008 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 59/1.11.2007 г., издадено от началника на Митница Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел за редовно връчването на уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ, както и че е спазен 3-годишния срок, предвиден в чл. 206, ал. 3 ЗМ за връчване на уведомлението. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания митнически акт. Ответниците по касационната жалба - началникът на Митница Русе и директорът на Регионална митническа дирекция гр. Русе не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалба на "Сирма Приста"АД против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 59/1.11.2007 г., издадено от началника на Митница Русе, с което дружеството е осъдено да заплати митни сборове в размер на 5007 лв., от които мито 1565 лв. и ДДС - 3442 лв., потвърдено с решение № У-44-23-0020А - 14.01.2008 г. на зам. директора на РМД гр. Русе. Жалбоподателят е осъден да заплати на митницата юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. За да постанови това решение съдът е приел за установено, че на 13.02.2004 г. с ЕАД № 4003/5-604 от същата дата жалбоподателят "Сирма Приста" АД е учредил на МБ - Русе режим "временен внос" на част от употребявана машина за опаковане на мляко и млечни продукти тетра пак. Първоначалният срок за приключване на временния внос е бил 24 месеца, като по молба на дружеството е бил удължен с решение на началника на Митница Русе до 27.12.2006 г. От страна на дружеството не са предприети действия по приключване на митническия режим в срок. С оглед на това митническите органи са приели, че за дружеството е възникнало вносно митническо задължение към момента на приемане на декларацията за учредяване на режима - 13.02.2004 г., на основание чл. 199, ал. 1, т. 7 ЗМ, както следва: мито - 1565 лв., ДДС - 3442 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2004 г. до окончателното изплащане. До "Сирма Приста"АД е изпратено уведомление по чл. 206 ЗМ, което съдът е приел за редовно връчено на 30.08.2007 г., поради това че връчването е осъществено с писмо с обратна разписка № 7700100004169, на упълномощеното от жалбоподателя лице Янислав Янков, на адреса посочен за кореспонденция - гр. Русе, бул. "Трети март"№ 1. Приел е за неоснователен довода на жалбоподателя, че уведомяването е станало след изтичане на 3-годишния срок от възникване на задължението, като е изложил съображения, че срокът по чл. 206, ал. 3 ЗМ започва да тече от момента, в който митните сборове бъдат взети под отчет. В случая срокът за приключване на режима е бил продължен до 27.12.2006 г., а уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ е връчено на 30.08.2007 г., поради което 3-годишният срок не е бил изтекъл. Съдът е направил извода, че обжалваното ППСПДВ е законосъобразно и по същество, поради това че за внесената стока под режим "временен внос" не е подавана декларация за реекспорт, внос или друго допустимо митническо задължение до изтичане на срока за временния внос, който е изтекъл преди присъединяване на Р България към ЕС. Поради това за стоката е възникнало вносно митническо задължение при условията на чл. 199, ал. 1, т. 7 ЗМ - неизпълнение на условие по режим "временен внос" и в съответствие с чл. 199, ал. 3, т. 5 ЗМ и чл. 58, ал. 2 ЗМ, както е прието с обжалваното ППСПДВ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил относимите по спора доказателства, както и доводите на страните и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени и отразени в обжалваното решение, възпроизведени накратко по-горе. Правилен е извода, че в случая е възникнало вносно митническо задължение в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 7 ЗМ, поради това че безспорно е установено, че не е приключил режима "временен внос" до крайния му срок чрез реекспортиране на стоките или получаване на друго допустимо митническо направление съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМ. Възражението на жалбоподателя за нередовно връчване на уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ правилно е преценено от първоинстанционния съд като неоснователно, тъй като уведомлението е изпратено по пощата и е връчено на лице, което е упълномощено от жалбоподателя да получава книжа, връчването е осъществено на адреса, който е посочен като адрес за кореспонденция. Фактът, че този адрес не е идентичен на адреса на управление не може да обоснове извод за нередовно връчване, след като именно това е адреса, посочен от дружеството за връчване на книжа. Същият адрес фигурира и в документите по административната преписка - във фактурата, в сертификата за произход на стоката, в сведение към ЕАД. Неправилно е становището на касатора във връзка с приложението на срока по чл. 206, ал. 3 ЗМ. Разпоредбата предвижда, че уведомяването на длъжника за размера на митните сборове не може да бъде извършено след изтичането на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. В конкретния случай, съгласно чл. 199, ал. 3, т. 5 ЗМ митническото задължение по чл. 199, ал. 1, т. 7 ЗМ е възникнало след като е изтекъл срокът за приключване на режима "временен внос", който след продължаването му с решение на началника на митницата е бил до 27.12.2006 г. Писменото уведомление по чл. 206, ал. 1 ЗМ е връчено на 30.08.2007 г., т. е. преди изтичане на тригодишния срок. Наред с това, митническото задължение не се погасява, дори и да не е спазен срокът по чл. 206, ал. 3 ЗМ, тъй като погасяването на митническото задължение по давност настъпва след изтичане на 5-годишния срок, предвиден в чл. 212, ал. 2 ЗМ. Срокът за приключване на режима е бил изтекъл преди присъединяването на България към ЕС на 1.01.2007 г., поради което правнорелевантният факт за възникване на вносно митническо задължение също е настъпил преди този момент и правото на ЕС, на което се позовава касаторът, не е приложимо право за настоящия случай. Поради изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за настоящото производство не се възлагат, поради това че не се претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение