Решение № 4676 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Разград, приподписана от упълномощен юрисконсулт А. Маданова, срещу Решение 178 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. 208 по описа на Административен съд - Разград (АС - Разград) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) 15 от 02.08.2022 г., издаден от органи по приходите в Община Разград, Отдел «Местни данъци и такси», потвърден с Решение 1 от 26.08.2022 г., издадено от кмета на Община Разград, като преписката е върната на органите по приходите в Община Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Наред с това, Община Разград е осъдена да заплати на К. Димитров сума в размер на 350,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че при издаване на спорния отказ за възстановяване на сумата административният орган е допуснал разширително тълкуване на законовата разпоредба на чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В тази връзка, за да класифицира зърнокомбайна в категорията на моторните превозни средства, касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на пар. 6, т. 10, изр. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и на пар. 6, т. 11 и т. 16 ДР на ЗДвП. Отрича казусът да попада в изключението по чл. 44, ал. 4 ЗМДТ, като за да се обоснове, черпи аргументи от факта на регистрация на зърнокомбайна по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Въз основа на подробно изложеното в тази насока в касационната жалба моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на Димитров срещу оспорения АПВ от 26.08.2022 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не изпраща представител. В представена по делото писмена защита, чрез упълномощен юрисконсулт, касационната жалба се поддържа. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АПВ 15 от 02.08.2022 г., издаден от органи по приходите в Община Разград, Отдел «Местни данъци и такси», потвърден с Решение 1 от 26.08.2022 г., издадено от кмета на Община Разград, с който по Искане с вх. 94-00-828 от 18.07.2022 г. на настоящия ответник по касация е отказано възстановяване на платен местен данък в размер на 1341,60 лв. за придобиване на имущество по възмезден начин. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не се формира, съдът приел, че спорният АПВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направил извод обаче, че актът е издаден в противоречие с материалния закон, доколкото административният орган, макар правилно да е издирил и анализирал относимите разпоредби, ги е приложил и тълкувал неправилно. За да направи извода си за незаконосъобразност на оспорения АПВ, първоинстанционният съд се позовал на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, чл. 140, ал. 7 ЗДвП, чл. 10д от Закона за пътищата и взел предвид относимите легални дефиниции по ЗДвП (§ 6, т. 10, 11 и 16 от ДР на ЗДвП) и пар. 1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ. Съобразил, че самоходните машини не се използват за превоз на хора и/или товари, както и това, че са снабдени с двигател за придвижване, за да могат да извършват специфичната работа, за която са предназначени, а движението им по пътищата е изключение. Съдът приел, че по силата на пар. 6, т. 10, изр. 2 от ДР на ЗДвП самоходните машини се приравняват на пътни превозни средства, когато се придвижват по пътищата. В този смисъл посочил, че те са подчинени на режима по ЗДвП по отношение на правилата за движение, изискванията към превозните средства и за правоспособност на водачите, правата и задълженията им като участници в движението. По отношение на данъчното им облагане обаче, съдът направил извод, че е приложим специалният ЗМДТ, който не съдържа разпоредба, по силата на която самоходната техника да е приравнена на моторно превозно средство. В този смисъл съдът изложил решаващи мотиви, че закупеният от Димитров зърнокомбайн е самоходна машина за земеделското стопанство, предназначена за събиране на реколта от зърно, която не е моторно превозно средство и не се облага с данък при придобиване на имущество по възмезден начин съгласно чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Направил извод, че като е приел обратното, административният орган е разширил предметния обхват по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, което е недопустимо с оглед характера на разпоредбата. Почерпил аргументи в насока така направените изводи от разпоредбите на чл. 481, ал. 1 от Кодекса за застраховането, пар. 1, т. 40 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане и пар. 1, т. 49 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност. По така изложените съображения съдът отменил спорния АПВ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по отношение на фактите. Спорът, който е правилно дефиниран и от първоинстанционния съд, е изисквал отговор на въпроса дали процесният зърнокомбайн представлява моторно превозно средство. Безспорно е, че на 01.07.2022 г. с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписа ответникът по касация е закупил зърнокомбайн. На същата дата Димитров е заплатил по сметка на Община Разград данък за възмездно придобиване на моторно превозно средство в размер на 1341,60 лв. Спорен е въпросът относно дължимостта на посочения данък във връзка покупко-продажбата на зърнокомбайна, тоест по отношение правилното приложение на материалния закон (чл. 44 ЗМДТ) от първоинстанционния съд. За целта, както правилно е приел и съдът, необходимо е било да се изясни дали процесното превозно средство представлява моторно превозно средство. Основателни са касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение по причина, че първоинстанционният съд погрешно приел, че закупеният от Димитров зърнокомбайн не попада в тази категория. Изводите на съда в тази насока не са съобразени с приложимите легални дефиниции по § 6, т. 10, 11 и 16 от ДР на ЗДвП. По § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП "моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. По § 6, т. 10 "пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата, а по § 6, т. 16 от с. з. самоходните машини са съоръжения или машини, предназначени за извършване на специфични дейности и движещи се или придвижвани по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. С оглед посочените легални дефиниции и предвид приобщените доказателства относно процесното превозно средство, то представлява моторно превозно средство по дефиницията на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Фактът, че съгласно § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП движението на самоходните машини по пътната мрежа става само по изключение не води на обратни изводи. Последното, в контекста на разпоредбата на чл. 140, ал. 6 ЗДвП (в приложимата редакция, сега ал. 7) е относимо само към приложимите правила при движението им и начина на неговата организация, но не и към облагането с местен данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Предписанието по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ има характер на общо правило, съгласно което обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Изключение от това правило съставляват хипотезите по чл. 44, ал. 4 ЗМДТ. По предписанието на чл. 44, ал. 4, т. 1 ЗМДТ правилото на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната. В казуса зърнокомбайнът не попада в изключенията по чл. 44, ал. 4 ЗМДТ. Установено е по делото, че на датата, на която Димитров го е придобил, той е имал регистрация. За изясняване на понятието "регистрация", § 1, т. 26 от ДР на ЗРКЗГТ препраща към чл. 3, т. 38 от Регламент (ЕС) 167/2013, който гласи, че "регистрация" означава административно разрешение за пускане в употреба, включително за движение по пътищата, на превозно средство, включващо идентификацията на последното и издаването на сериен номер, известен като регистрационен номер, независимо дали е постоянен, временен или за кратък период. Фактът, че регистрацията, която има това превозно средство не е такава по ЗДвП, а по ЗРКЗГТ, е ирелевантен за спора относно дължимостта на данъка по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, доколкото посочената разпоредба не поставя такова изискване. За преценката по същество, разпоредбата на чл. 10д от Закона за пътищата е неотносима. Неоправдано е и заключението на съда, че самоходната техника по ЗРКЗГТ не е моторно превозно средство по аргументи, почерпени от разпоредбата на чл. 481, ал. 1 от Кодекса за застраховането, която включва тази техника в посочената категория, но за целите на този кодекс. Същото е относимо и по отношение позоваванията, които е направил съдът на конкретни разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане, за да обоснове крайния си извод за основателност на оспорването. По изложените съображения първоинстанционният съд е направил неправилна преценка по същество на оспорването, поради което го е уважил. Предвид това, че с настоящото съдебно решение спорът относно законосъобразността на спорния АПВ от 26.08.2022 г. се пререшава по същество, обжалваният съдебен акт следва да се отмени изцяло, вкл. в частта на присъдените разноски. При това предявената от К. Димитров жалба срещу АПВ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода по спора по оспорването на АПВ и направеното искане от настоящия касационен жалбоподател, нему се следва присъждането на разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 434,16 лв. и за държавна такса за касационното производство в размер на 70,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение