Решение № 4093 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Неделчев от гр. Варна за отмяна на определение 6281/11.08.2022г., постановено по адм. д. 5310/2022г. на Административен съд София-град, потвърдено с определение 10823/28.11.2022г., постановено по адм. д. 10867/2022г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. Молбата е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Искателят не сочи конкретно ново обстоятелство, на което основава молбата си за отмяна по т. 1 АПК. Към искането прилага съдебна практика за сведение, молба, декларация. По отношение на молбата за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, молителят твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Иска се отмяна на определението и връщането му на същия съд за ново разглеждане. Ответната страна-Комисия за защита на личните данни, чрез юрк. Райчева представя писмен отговор по искането, в който я оспорва като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 2. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С определението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Н. Неделчев срещу решение ППН-01-224/2021 от 26.04.2022г. на Комисия за защита на личните данни. Съдът приема, че указанията за отстраняване на нередовности на жалбата, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 6, т. 7 и чл. 151, т. 3 АПК, не са изпълнени в дадения срок, включително и в новия даден срок за отстраняването им, което налага жалбата да бъде оставена без разглеждане и прекратяване на производството. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден от тричленния състав на ВАС, Пето отделение по адм. д. 10867/2022г. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Неотносими към фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК са приложените към искането за отмяна съдебни актове, поради което искането на това правно основание е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не е налице основание за отмяна и по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като страната не е била лишена от възможността да участва по делото и да е надлежно представлявана вследствие на нарушаване на съответните правила. От данните по адм. д. 5310/2022г. на АССГ се установява, че Неделчев е уведомяван лично за всички процесуални действия, извършени от съда, по негова молба същият е освободен от заплащане на държавна такса по делото и му е предоставена правна помощ. Твърдението на молителя, че по делото пред административния съд не е изискана и представена административната преписка във връзка с оспорването му на решението на КЗЛД, което представлява нарушаване на съдопроизводствените правила е относимо към основанията за отмяна на съдебния акт при инстанционния контрол, но не и в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения молбата за отмяна и на основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия