Решение № 14729 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2009 г.

Решение № 14729 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Лиляна Табакова от с. Мърчаево, подадена от адв. Ризова срещу решение от 3.04.2009 г., по адм. д. № 2695/2005 г. на Софийски градски съд, АО, III"а" състав. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Славкова, чрез процесуалният си представител адв. Илиев излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Ответникът началника на Столична РДНСК, чрез юрк. Савова оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение СГС, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу Заповед № ДК-04-73/10.06.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата на Табакова срещу Разрешение за строеж № 14/26.04.2005 г. на главния архитект на район Витоша, СО за ограда с височина на платната част от 0, 60м. и прозирна част до 2, 20 м в УПИ IV-80, кв. 23 по плана на с. Мърчаево в полза на Теменужка Славкова. Прието е, че оградата е разположена изцяло в УПИ IV-80, поради което липсва качеството на заинтересовано лице у жалбоподателката по чл. 149, ал. 1 и 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е собственик на съседен имот (УПИ III-78) на този, в който е ситуиран разрешения строеж. Решението е неправилно и незаконосъобразно. В конкретния случай пред РДНСК е обжалвано разрешение за строеж на ажурна ограда между имоти УПИ IV-80 и УПИ III-78, която е разположена изцяло в УПИ IV-80, собственост на адресата на разрешението за строеж Теменужка Славкова. Безспорно е по делото обстоятелството, че разрешението е издадено на основание чл. 48, ал. 1 и 3, във връзка с чл. 147 ЗУТ, а жалбоподателката е собственик на съседния УПИ III-78. Тези обстоятелства действително сочат на липса на легитимация по чл. 149, ал. 1, , във връзка с ал. 2, т. 1 ЗУТ, но в случай на неоснователност на твърденията на жалбоподателката, че е притежател на ограничено вещно право върху УПИ IV-80, в който е ситуиран разрешение нов строеж-ограда. Обратно на приетото от СГС тези твърдения се подкрепят от доказателствата по делото и административната преписка. Видно от приложения протокол от 19.01.1974 г. по гр. д. № 113/1974 г. на СРС между наследодателите на Теменужка Славкова и Лиляна Табакова е постигнато споразумение за доброволна делба, одобрено с изрично определение на съда и вписано по надлежния ред (под № 10, т. 2, рег. № 136), което съдържа уговорка за право на преминаване през п-л IV-80, поставен в дял на Венаки Николов, в полза на Григор и Петър Николови. В този смисъл е и записването в нот. акт. № 103, т. V, н. д. № 495/74 г., с който Венаки Николов е признат за собственик по наследство, съдебна спогодба и давностно владение на имота (п-л IV-80), а именно: "като през мястото преминава сервитутен път към парцелите на братята Петър и Григор Николови". Следователно е налице надлежно учреден сервитут върху УПИ IV-80 в полза на собственика на съседния УПИ III-78, т. е. в полза на Лиляна Табакова. От това следва, че същата разполага с активна легитимация за обжалване на Разрешение за строеж № 14/26.04.2005 г. на главния архитект на район Витоша, СО като носител на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството и е заинтересовано лице по ал. 2, т. 1 на тази разпоредба. Като се има предвид изложеното неправилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че жалбоподателката не попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и поради това не е активно легитимирана да обжалва процесното разрешение за строеж. Обжалваното решението страда от пороците, визирани като отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено и вместо това- постановено друго, с което се отмени като незаконосъобразна Заповед № ДК-04-73/10.06.2005 г. на началника на Столична РДНСК и преписката се върне за ново произнасяне по същество на административния орган. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК