Решение № 14157 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2020 г.

Решение № 14157 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на прокурор в Районна прокуратура- Свищов В. Александрова, против Решение № 27 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 756/2019 г. по описа на Административен съд- Велико Търново. Прокурорът твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че Административен съд- Велико Търново е следвало да уважи протеста, подаден от Районна прокуратура- Свищов, да обяви нищожността на акта, с който се е произнесъл директор Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/- Свищов и върне преписката за ново разглеждане с указания по спазване процедурата, определена в Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Моли съда да отмени съдебното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът- директор на Дирекция "Социално подпомагане", в писмено становища оспорва протеста като неоснователен, а обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Ответникът В. Калейчев, при редовно призоваване, не се явява и представлява, а с писмен отговор от особения представител адв. Стефанов, протестът се оспорва като неоснователен и се изразява становище, че след като поставеният под пълно запрещение Калейчев няма назначен настойник и не желае да има такъв, като не желае и да постъпи в социално заведение, не съществува законоустановен ред да бъде принуден да постъпи в такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че протестът е подаден от страна, която има правото да обжалва съдебния акт при условията на чл. 16, ал. 1 от АПК, в законоустановения срок, поради което е допустим. Разгледан по същество, протестът е основателен. С обжалваното решение, съдът в производство по чл. 16б /отм., ДВ, бр. 24/2019 г., в сила от 1.07.2020 г. / от Закона за социално подпомагане, е отхвърлил заявеното по протест на прокурор в РП- Свищов оспорване на изричен отказ на директора на ДСП- Свищов, обективиран в Писмо, изх. № 0405-11-00-1947#1/5.11.2019 г. за настаняване в подходящо социално заведение на лицето В. Калейчев, поставено под пълно запрещение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че В. Калейчев страда от [диагноза] още от 1995 година, като е настаняван неколкократно за принудително лечение. Същият има и криминални регистрации, последната от които е свързана с подпалване вратата на Районен съд- Свищов. Поради заболяването си лицето не е осъждано, а е настанявано на принудително лечение. В. Калейчев е поставен под пълно запрещение с влязло в сила решение по гр. дело № 394/2017 г. на Окръжен съд- Велико Търново, което е изпратено за изпълнение на ТЗ ГРАО и Органа по настойничество и попечителство при Община Свищов. До настоящия момент лицето няма назначен настойник, тъй като няма роднини и други близки лица, които да го припознават за близък и да са съгласни да поемат настойничеството, съгласно чл. 156 от Семейния кодекс. За кратко е бил назначен временен настойник, но той е освободен с решение на Органа по настойничеството. Кметът на общината е сезирал ДСП за настаняването му в специализирана институция и Окръжна прокуратура за преценка наличието на основания за отмяна на пълното запрещение. С Експертно решение № 2017/9.10.2018 г., на Калейчев е определена 60% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза [диагноза], към което заболяване лицето е некритично и не взема предписаните му лекарства. Прокурор при РП- Свищов е отправил предложение за настаняване на задължително лечение до районния съд, който го е настанил по чл. 155 и сл. от Закона за здравето на принудително лечение, стационарна форма, в ДПБ- Бяла за срок от 4 месеца, но с решение на Окръжен съд- Велико Търново решението на РС- Велико Търново е отменено, като е посочено, че заболяването не е основание за настаняване, а лицето има нужда от подкрепа на настойник, какъвто спешно трябва да му бъде назначен. По този повод РП- Свищов изпраща предложението по чл. 145 от ЗСВ до ДСП- Свищов, като отказът на директора, обективиран в Писмо, изх. № 0405-11-00-1947#1/5.11.2019 г., е повод за образуването на административното дело пред първоинстанционния съд. Административен съд- Велико Търново е счел, че не са налице съществени процесуални нарушения при постановяване на отказа, макар и да не е назначен особен представител на запретеното лице, което съставлявало нарушение, но не съществено. Съдът е преценил, че от събраните доказателства може да се направи извод, че интелектуалният капацитет на Калейчев не е засегнат по начин, че да не може да изразява изобщо воля, засегнати са само емоционалната и волевата му сфера и категорично същият е добре ориентиран за съдържанието и последиците на едно настаняване- било в психиатрично заведение, било в социален дом за психично болни. Решаващият съд е определил становището на прокурора, че лицето не може да изразява правновалидна воля, за остаряло, като е допуснал, че дори и да е имало настойник или особен представител в административното производство, то резултатът по същество не би бил променен, поради което и липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Социалните услуги за пълнолетни лица, поставени под запрещение, се предоставят съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие, водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 16а, ал. 3 от ЗСП/, а в случая категорично е установено, че Калейчев не желае да бъде настанен в социален дом, няма назначен настойник и отказът на директора на ДСП е обоснован от фактическа и правна страна. Наведени са аргументи за приложение на ратифицирани международни договори и конституционни решения. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за правилност на обжалвания пред него административен акт. Съдът не е отчел в необходимата степен най- важното обстоятелство, а именно, че В. Калейчев страда от [диагноза], като същият не може да разбира свойството и значението на извършеното и не е в състояние да ръководи постъпките си. Калейков не посещава психиатър, не приема медикаменти, мнителен е, отказва да контактува и приема помощ. При него са засегнати мисловния, интелектуалния и волевия процес. Поради това е поставен под пълно запрещение, с влязло в сила решение. Това налага и назначаването на настойник по смисъла на чл. 153, ал. 2 от Семейния кодекс. Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Установено е по делото, че са изчерпани всички възможности, предвидени в СК да бъде назначен настойник на Калейчев, което се отнася и до временното изпълнение на настойнически функции, поради което е и отправено предложение по реда на чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗСВ до директора на ДСП- Свищов за предприемане на действия по реда на чл. 16а, ал. 3 ЗСП /в редакцията до 1.01.2020 г. / с цел предоставяне на подходяща социална услуга. В предложението, базирано на психична експертиза, е посочено изрично, че при лицето са засегнати качествено критериите за дееспособност, не може пълноценно да поема права и задължения чрез лични действия, не може сам да се грижи за себе си и за делата си, като състоянието му не дава възможност да се грижи за интересите си и да управлява имуществото си. Предвид липсата на възможност за определяне на настойник, единствената алтернатива при провеждането на административни и съдебни процедури, по повод настаняване на лицето в подходяща специализирана институция, е назначаването на особен представител по реда на ГПК, ЗСП, ЗАНН и др. Преценката на прокурора в това отношение е законосъобразна, тъй като Калейчев няма правна възможност, поради засегнати критерии на дееспособност, да формира и изразява сам мнение, да взема решение и изразява валидно съгласие или несъгласие по реда на чл. 16а, ал. 3 ЗСП (отм.); Неправилни са изводите на административния орган относно правнозначимите факти, тъй като те трябва да бъдат изведени след всестранен, пълен и обективен анализ на събраните доказателства. Те, от своя страна, следва да бъдат подложени на внимателна проверка за тяхната надеждност и достоверност, поотделно и в тяхната взаимовръзка, като при противоречивост между тях да се изложат убедителни съображения защо и въз основа на каква доказателствена основа се приемат едни, а се отрича доверие на други, защото актът на административния орган не може да почива на предположения, вероятности и съмнения. Това съставлява нарушение на материалния закон. Предвид правомощията си, дадени в закона, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е следвало да прецени фактите в конкретния случай: че предложеното за настаняване лице е поставено под пълно запрещение; че не е налице възможност за полагане на грижи за лицето в семейна среда, тъй като няма близки роднини, които да могат да поемат грижи за него, както и че с оглед на заболяването на лицето, потребностите му могат да бъдат най– добре задоволени чрез осигуряване на защитена среда, осигуряваща комплекс от услуги, сравнително самостоятелен живот в сродна среда, наличие на специалисти, персонал, редовен прием на задължителния набор от медикаменти, всичко това, осигурено от дадения тип социална услуга. Като не е сторил това, директорът на ДСП- Свищов е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а е нарушил и материалния закон, приемайки че разпоредбата изисква единствено желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга, игнорирайки кумулативното наличие на становището на настойник. Превратно са тълкувани фактите по делото от административния съд, който се е впуснал в житейски и лични разсъждения, ненамиращи опора в законовите постановки и събрания доказателствен материал. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, намира, че предвид специфичните отношения, регулирани от Закона за социално подпомагане и с оглед факта, че предоставянето на социална услуга на лицето следва да е в спешен порядък поради психичното му заболяване, което има динамичен и бързопроменящ се характер, съдът е следвало, при преценка законосъобразността на отказа, да обсъди всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано да анализира всички факти от значение за спорното право и да направи съответните верни правни изводи, което не е сторено в случая. Съдебното решение по горните съображения се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде отменен и отказът на директора на ДСП- Свищов, обективиран в писмо с изх. № 0405-11-00-1947#1/5.11.2019 г. за настаняване в подходящо социално заведение на лицето В. Калейчев, поставено под пълно запрещение, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне, с оглед указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,