Решение № 8407 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2979/2025 г.
ВАСШесто отделение11.08.2025 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 28454/31.12.2024 г. по адм. дело 9586/2024 г. на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Катер 2004 ЕООД, гр. София да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Катер 2004 ЕООД, гр. София да заплати на адвокат Я. Д. Дочев, от САК сумата от 1000,00 (хиляда) лева, разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата за касационното производство по адм. дело 2979/2025 г. по описа на Върховния административен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Катер 2004 ЕООД, гр. София против решение 28454/31.12.2024 г. по адм. дело 9586/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради неизлагане на мотиви за относими по спора факти и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд необосновано е игнорирал допуснатите по смисъла на чл. 34 и чл.35 АПК нарушения при издаването на оспорения акт. Посочва, че дадените обяснения от присъствалите на инцидента лица пред контролните органи на Дирекция Инспекция по труда нямат доказателствена сила, ако не бъдат потвърдени в съдебното производство и необосновано е прието наличието на трудово правоотношение. Ответниците по касационната жалба Дирекция Инспекция по труда Софийска област, Н. И. Ч. и А. И. Ч. изразяват становища за неоснователност на същата. Представят писмени бележки и претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 28454/31.12.2024 г. по адм. дело 9586/2024 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Катер 2004 ЕООД, гр. София, ЕИК:131289073 срещу постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 13.09.2024 г. между И. Н. Ч. и търговското дружество-жалбоподател. Приел е, че оспореният акт не страда от пороците по чл.146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Катер 2004 ЕООД, гр. София, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда не е уредило като трудово правоотношение предоставянето на работната сила от И. Н. Ч., който е полагал труд в обект на дружеството, База за черни и цветни метали , гр. Ихтиман, като водач на мотокар. Последният е починал след инцидент в базата на 09.07.2024 г. в 15:00 часа при почистване на вилиците на машината, след като е бил притиснат между стрелата на мотокара и кабината. Смъртта е настъпила вследствие получена [заличен текст], причинени от притискането Административният съд обосновано е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, диференцирайки относимите факти за спора и отхвърляйки, дадените про кауза показания. Безспорно е установено престирането на работна сила (отчитайки естеството и характера на извършената дейност като трудова), наличието на работно място, уговорено трудово възнаграждение, осъществяване на дейността с материали и машини на работодателя. Законосъобразно са ценени доказателствата, приобщени от провелото се досъдебно производство, както и сведенията от присъствалите и имащи отношение към случая лица, дадени в административното производство. Частичното им разминаване с гласните доказателства от съдебното производство успешно е преодоляно от съда, чрез анализа на установените по делото факти по отделно и в съвкупност. Фактическите установявания в административното производство и пред съда сочат осъществяване на състава от хипотезата по чл. 405а, ал. 1 от КТ, съгласно който когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Неоснователни са доводите на касатора, че дадените обяснения от присъствалите на инцидента лица пред контролните органи на Дирекция Инспекция по труда нямат доказателствена сила, ако не бъдат потвърдени в съдебното производство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора основателни са исканията за разноски, които настоящият състав на Върховния административен съд поставя в тежест на касатора и определя както следва: 1.В полза на административния орган за сумата от 100,00 лева, дължима на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. 2.В полза на адвокат Я. Д. Дочев, от САК в размер на 1000,00 лева за процесуално представителство по чл.38 от Закона за адвокатурата на лицата Н. И. Ч. и А. И. Ч.. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение