Решение № 11228 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Горна Оряховица срещу Решение 144 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело 286/2023 г. на Административен съд Велико Търново. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Ответната страна С. С., в качеството си на майка и законен представител на А. А., чрез адвокат Н. К., в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Ответната страна В. А. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Заповед ЗД/Д-ВТ-ГО-008 от 28.04.2023 г. на директора на ДСП Горна Оряховица за настаняване на детето А. А. в професионално семейството до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). От фактическа страна по делото е установено следното: Малолетното дете А. А. е родено на [дата]. Негови родители са С. С. и В. А., които нямат сключен граждански брак. Живели са във фактическо съжителство, което периодично е прекъсвано по повод неразбирателства помежду им. През цялото това време детето е отглеждано с грижа, в семейна среда, от майката с активната помощ и съдействие от страна на нейната майка и баба на детето Е. К.. Установено е, че по отношение на детето и майката са прилагани мерки за социална закрила от раждането на детето. Първата от тях е инициирана служебно още с раждането, като се е дължала изцяло и само на факта, че С. С. към момента на раждането на детето си ([дата]) е била непълнолетна - на [възраст]. По този повод, спрямо нея, на 16.02.2021 г. е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗдет, а именно Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда - с цел превенция от изоставяне, въпреки че по делото няма твърдения, сочещи към съществуването на подобен риск. Събраната информация от ДСП е точно в обратния смисъл, а именно, че липсват каквито и да било обезпокоителни факти и специални потребности на детето и него се полагат необходимите грижи от страна на родителите и бабата по майчина линия, които са осигурили всичко нужно за детето. Няколко месеца по-късно се стигнало до прилагането спрямо С. на краткосрочна 6-месечна социална услуга в общността - психологическо и социално консултиране към ЦОП, Сдружение Мария за подкрепа и надграждане на родителски умения, овладяване на емоциите и адекватно родителстване. Повод за това станал подаден сигнал от бащата на детето на Единния европейски номер 112 (ЕЕН 112) на 13.06.2021 г. за това, че след скандал между него и С., последната хвърлила небрежно детето на спалнята. По повод на този сигнал била образувана прокурорска проверка и сезирана ДСП, която от своя страна извършила анализ на новата ситуация, вкл. събраната в преписката медицинска документация от обстойния преглед на детето в Спешна помощ на МБАЛ - Горна Оряховица, където не били констатирани никакви наранявания и ДСП счела, че в крайна сметка не са установени обезпокоителни факти или рискови фактори, свързани със задоволяване на нуждите на детенцето. Предвид горното и поради изразената готовност в писмена декларация от Е. К. - баба на детето по майчина линия, да се грижи за него било счетено за достатъчно продължаване на ползване на социални услуги от майката под формата на краткосрочна психологическа подкрепа и социално консултиране. През март 2023 г. бащата на С. починал внезапно, като според нейната майка това се отразило дълбоко емоционално на С., в резултат на което тя за първи път в живота си [заличен текст]. По този повод, конкретно на 12.04.2023 г. на адреса е изпратен полицейски патрул и С. била отведена в Държавната психиатрична болница - [населено място], където била приета и лекувана с диагноза [заличен текст]. Още на следващия ден 13.04.2023 г., С. била изписана в адекватно състояние, според представената епикриза. На 25.04.2023 г. вечерта обаче и през нощта срещу 26.04.2023 г. С. С. отново [заличен текст]. Започнала да звъни на ЕЕН 112. По делото е представен диск със звукозаписи, отразяващи 3 нейни последователни позвънявания, в които тя най-общо неадекватно и объркано настоява да бъде посетена от полицията на адреса, на който живее и да я отведе в [населено място], където вече е пребивавала. След последното позвъняване, в крайна сметка, действително е изпратен екип, който я е транспортирал до психиатричното заведение, а после и до Центъра за психично здраве в Търново, но след като и на двете места не приели С., полицейските органи я задължали в РУ, тъй като междувременно тя обиждала и псувала полицаите. С писмо, peг. 288000-5411 от 26.04.2023 г., началникът на РУ - Горна Оряховица сигнализирал ДСП за необходимостта от прилагане на мерки на закрила спрямо заплашеното дете, тъй като при обажданията си на ЕЕН 112 С. заплашвала да нарани и умъртви детето си, а при посещението на адреса от полицейските органи била неадекватна, буйствала и обиждала полицаите, за което е задържана за 24 часа в районното управление, а детето е предадено на баба му. Този конкретен сигнал и съдържащите се в него твърдения за заплахи за убийство на детето А. от майка му С. С. е инициирал началото на административното производство пред ДСП Горна Оряховица. На 26.04.2023 г. са проведени разговори със С. и майка й - Е. К., като последната категорично отрекла С. да е заплашвала детето си предишната нощ. ДСП е констатирала, че майката, бабата по майчина линия, бащата на детето и неговите родители не могат да отглеждат детето, защото са подали съответните заявления в този смисъл, поради което е направен извод, че спрямо детето е идентифициран риск за физическото, психическото и нравственото му развитие, доколкото се отглежда в нестабилна среда, майката [заличен текст], вследствие на което става опасна за живота и здравето на малолетното си дете. Това е посочено в изготвения доклад за оценка на сигнала от 27.04.2023 г., като впоследствие бил изготвен и доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 28.04.2023 г., а въз основа на него е издадена заповедта на директора на ДСП Горна Оряховица. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него административен акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при липса на фактически и правни основания за издаването му, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Оспорената пред съда Заповед ЗД/Д-ВТ-ГО-008 от 28.04.2023 г. на директора на ДСП Горна Оряховица е издадена на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Настаняване на детето извън семейството, съгласно посоченото в заповедта правно основание, е относимо за случаите, когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящата инстанция не намира за основателни възраженията на касатора, поддържани и пред първоинстанционния съд, за наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., налагащи настаняването на детето извън семейството. От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че детето А., нито във връзка с конкретния сигнал, нито някога преди това, е било жертва на насилие в семейството. Напротив, всички социални доклади са констатирали, че детето е здраво, наблюдавано системно от педиатър, с всички поставени ваксини, с нормално поведение, обгрижвано от майката и бабата, като на нито един етап от всички проведени производства не е било поставяна под съмнение емоционалната привързаност и близост на детето с неговите родители и с баба му по майчина линия. Не може да се приеме за акт на насилие спрямо детето описаното в подадения 16.06.2022 г. сигнал от бащата на детето. Медицинските изследвания сочат, че за детето не са настъпили никакви увреждания и правилно съдът е счел обстоятелствата около него за неотносими към конкретния казус. Обосновано и изключително аргументирано съдът е отхвърлил описаната в заповедта [заличен текст] от страна на майката, която създавала опасност за здравето и живота на дъщеря й, тъй като такава системност не е налице. Действително, на 12.04.2023 г. майката С. С. е била настанена в ДПБ, [населено място] поради [заличен текст], предизвикана от [заличен текст]. По данни на нейната майка Е. К. тогава за пръв път в живота си С. е [заличен текст]. Следващата документирана [заличен текст] е във въпросната вечер на 25 срещу 26 април, когато С. е звъняла на ЕЕН 112. Правилно съдът е мотивирал своя извод, че става дума за изолирани случаи, а не за [заличен текст]. Колкото и да е морално укорима [заличен текст], за С. няма събрани данни да е [заличен текст] до степен да представлява опасност за близките си и в частност за детето А. А.. При постановяване на своя акт административният орган не е отчел в пълнота интересите на детето, които са прокламирани на първо място в принципите, посочени в чл. 3 от ЗЗДет. Отделянето на детето от семейната среда е крайна мярка, която следва да се прилага само за осигуряване най-добрия интерес на детето, при преценка за отсъствие на друга възможност. Със своята заповед директорът на ДСП Горна Оряховица напълно откъсва детето от неговата майка, както и от неговата баба по майчина линия, към които то е изключително привързано, както самият орган безпротиворечиво е установил. Настаняването в професионално приемно семейство, с оглед ранната възраст на детето А. А., само може да доведе до разрушаване на естествената връзката между майката и детето. Въпреки наличните заявления-декларации от двамата родители за настаняване на детето в професионално приемно семейството / и особените обстоятелства, при които те са дадени/, при съвкупната преценка на доказателствения материал не може да се приеме, че за него не се полагат нужните грижи или че неговите родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Следва да се подчертае и обстоятелството, че декларациите са оспорени пред съда и от двамата родители и с оглед на обстоятелствата, при които са били подписани (неадекватността на С., предвид [заличен текст]), съдът правилно е преценил, че те не могат да се приемат като надлежни доказателства. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, но такива не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства, че са сторени. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,