Решение № 11139 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански срещу решение 1083 от 13.06.2023 г. по адм. дело 353/ 2023 г. на Административен съд Благоевград, в частта, с която е отменена т. 1 на заповед УТИ-22/ 09.02.2023 г., на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против заповедта да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Андонов и Р. Андонов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за отмяна на т. 1 от заповед УТИ -22/ 09.02.2023г. на кмета на община Сандански поради издаването й в нарушение на изискванията за форма, на материалния закон и целта на закона са направени при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Законосъобразно е преценено, че заповедта не съдържа факти, които да обосновават нейното постановяване, а изложените в акта обстоятелства не кореспондират с посочените в административния акт правни основания: чл. 195, ал. 3 и ал. 5 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ, както и с разпоредителната част на акта. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че в част от ПИ с идентификатор 65334.301.1404 по КККР на гр. Сандански, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция и ответници в настоящото производство В. Андонов и Р. Андонов, е засаден с бамбук и бръшлян. Насажденията са близо до границата със съседния ПИ с идентификатор 65334.301.1059, по която в тази част е изградена плътна ограда с височина 0.90 м. и дебелина 0.20.- 025 м. Бамбукът е с височина 5.50, а бръшлянът се е захванал за сграда в съседния имот. Съображения за причините, поради които растителността в ПИ с идентификатор 65334.301.1404 е неподходяща по местоположение, разположение или не е в интерес на сигурността, безопасността, естетиката, здравето, хигиената, чистотата и спокойствието, каквито изисквания поставя чл. 195, ал. 5 ЗУТ не са посочени. Същевременно в разпоредителната част на собствениците на ПИ с идентификатор 65334.301.1404 по КККР на гр. Сандански е наредено да приведат растителността в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 3 от Наредба 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, който препоръчва между урегулирани имоти живи огради с височина до 1.20 м.- задължение, което не кореспондира с обстоятелствената част на акта, според която между имотите има плътна ограда и с правомощията на кмета по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В подкрепа на извода на административния съд за отмяна на оспорената заповед следва да се посочи, че процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ също не е спазена. Разпоредбата е императивна и предвижда, че комисията, която извършва проверка, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст жалбоподателите не са изслушани преди съставяне на констативния акт, както се установява от текста на протокола от 06.07.2022г. и от представените на 12.09.2022 г. възражения. Уведомяването на заинтересованите лица, че предстои извършване на оглед на имота и възможността за представяне на възражения след съставяне на констативния протокол, не удовлетворяват изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. Допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателите и се отразява на правилността на постановения административен акт. Същото е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изводът на административния съд за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на заповедта, е изцяло неприложима, тъй като се отнася за аварии и други обстоятелства, застрашаващи строеж, каквито в случая не са установени. Предпоставките на чл. 195, ал. 5 ЗУТ също не са изпълнени. Съгласно цитирания текст кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В случая не е установено описаните в заповедта насаждения да са неподходящи по местонахождение, разположение и вид. Освен това в нарушение на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 ЗУТ на двамата жалбоподатели е разпоредено да изчистят района около канала на Напоителни системи от цялата растителност и сухи дървета, въпреки че не са собственици на обекта. Всичко изложено мотивира заключението, че решението на административния съд, в частта, с която т. 1 от заповедта на кмета на община Сандански е отменена на посочените по- горе основания, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване е разпределена съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Установяването на фактическите основания за издаване на административния акт е в тежест на административния орган, поради което при преценка, че за установяване на релевантните обстоятелства са необходими специални знания, административният орган е следвало да ангажира такива доказателства, което в случая не е направено. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са обсъдени доводите и възражения на страните, обсъдени са представените доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на правните изводи. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, община Сандански, в чиято структура е административният орган следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касационната жалба сумата 1200.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,