Решение № 17019 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2011 г.

Решение № 17019 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център VI - София" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 148 от 11.01.2011 г. по адм. дело № 6427/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 27-ми състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директор на Столична здравноосигурителна каса, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 148 от 11.01.2011 г. по адм. дело № 6427/2010 г., Административен съд - София-град, II отделение, 27-ми състав, е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център VI - София" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София против писмена покана изх. № 29-07-26 от 13.07.2010 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С писмена покана изх. № 29-07-26 от 13.07.2010 г., директорът на Столична здравноосигурителна каса е разпоредил възстановяване на сумата 17896,69 лв. за превишаване от "Диагностично-консултативен център IV - София " ЕООД през II, III и IV тримесечие на 2009 г. на определените регулативни стандарти за медико-диагностична дейност. От заключението на вещото лице Ангелина Тодорова Божилова, което не е оспорено, се установява, че нарушението действително е било извършено, както и че сумата за възстановяване правилно е била определена от административния орган. С настоящата касационна жалба се оспорва законосъобразността на определяне на регулативни стандарти по принцип. Съгласно т. 167 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти (РС) на всеки от отделните изпълнители на извънболнична помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Заповед № РД-18-773 на директора на Столична здравноосигурителна каса за извършване на финансова проверка по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначаваните медико-диагностични дейности, извършени от "ДКЦ VI - София" ЕООД през II, III и IV тримесечие на 2009 г., е от 15.06.2010 г.. Следователно административното производство е започнало и се е развило през 2009 г., когато са приложими нормите на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които са в сила от 01.01.2010 г. (Нов обн. ДВ, бр. 101 от 2009 г.). Тези норми са от процесуален характер, поради което са относими към спорните правоотношения. Съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушения по този закон и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 76а, ал. 2, 3 и 4 ЗЗО, е регламентирана процедурата за установяване на посочените задължения, както и реда за обжалване. Втората алинея на този текст предвижда съставянето на протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска помощ - ал. 3 от същия текст. Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така посочените норми на чл. 76а ЗЗО създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице е заповед за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана изх. № 29-07-26 от 13.07.2010 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 3 ЗЗО, националните рамкови договори не могат да установяват извършване от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5. 4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. изрично е упълномощен Управителния съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Договор № 22-2242 от 04.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е сключен при действието на решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2,4, 6 и 7 ЗЗО. В чл. 42, ал. 1 от този договор изрично е записано, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Следователно налице е и договорно задължение за "ДКЦ VI - София" ЕООД да спазва определените регулативни стандарти. Стигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,