Решение № 77 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5790/2007 г.

Решение № 77 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5790/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Р.к. с. - гр. Перник обжалва решението на Пернишкия окръжен съд, постановено на7.07.2006 г. по гр.д. № 230/2006 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба Д. С. Г., действуваща като ЕТ "В" изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в представени в същото писмени бележки. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявени са при условията на обективно съединяване иск за предаване владението върху недвижим имот по реда на чл. 108 ЗС, както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по реда на чл. 59 ЗЗД в размер на 48044 лв. С обжалваното решение, постановено на 7.07.2006 г. по гр.д. № 230/2006 г. Пернишкият окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от РКС П. срещу Д. С. Г., действуваща като ЕТ "В" иск за предаване владението на мазе, представляващо част от масивен склад, действуващ като механа "К", находящо се в гр. П., ул."М", построено върху парцел **** в кв.301 по плана на града, със застроена площ от746кв. м., както и за заплащане на сумата 48044 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен за периода 15.11.2001 г.-15.11.2004 г. Прието е, че РКС не се легитимира като собственик на процесния имот, въпреки че със заповед № РД-16-282/20.12.1993 г. на министъра на търговията е наредено имотът да бъде върнат на РКС като одържавен по реда на ПМС № 27/1970 г., тъй като към31.12.1966 г. имотът е бил държавна собственост и не е установено по реда на ЗС и Правилника за държавните имоти, действувал до 1975 г. правото на собственост да е било прехвърлено на праводателя на РКС П. Прието е, че с предоставянето на имота на РКС по силата на ПМС № 66/1966 г. държавата не е изгубила правото си на собственост, а само е предоставила на РКС ползуването. Прието е също така, че постигнатото на 2.11.1977 г. споразумение между министъра на финансите и представителя на ЦКС за извършване на прихващане на всички безспорни и спорни вземания на двете страни, произхождащи от решения на МС за прехвърляне на имущество на държавата, държавни учреждения, народни съвети, държавни стопански организации на ЦКС и поделенията му, издадени до тази дата не касае процесния имот, тъй като подписалите го лица не са имали предвид ПМС № 66/1966 г. като решение за прехвърляне на имущество, доколкото такъв израз в постановлението не е употребен. Поради това е прието, че имотът не е могъл да бъде иззет или одържавен с ПМС № 27/1970 г. и не са били налице предпоставките на § 1 ДР на Закона за кооперациите от 1991 г.(отм.) за възстановяване правата на РКС върху имота. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 143 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон /чл. 9 ЗС, чл. 11 ЗС, чл. 15 ЗС, чл. 29 и сл. ПДИ (отм.), § 1 ДР на Закона за кооперациите, 1991 г.,(отм.) и чл. 108 ЗС/. Разпоредбата на чл. 9 ЗС в редакцията му към 1966 г.установява забрана за продажба на основни средства на държавните предприятия. Съгласно чл.11 ЗС само негодните или излишни основни средства - движими и недвижими имоти, могат да бъдат продавани и то само с разрешение на МС. чл. 15 ЗС предвиждасамо възможност за отстъпване в полза на кооперативни организации направо на строеж върху държавна земя или за възмездно или безвъзмездно ползуване върху държавни имоти. Тези правни норми за императивни и съответно задължителни за всички гражданскоправни субекти, вкл. и за държавните организации, общините и кооперациите. В случая след като не е установено процесният имот да е представлявал негодно или излишно основно средство на ОТП П., нито да е спазен предвиденият в чл. 29 и следващите на ПДИ (отм.) ред за продажба на държавни имоти на кооперации, нито да е налице акт на МС за прехвърляне на собствеността, правилно въззивният съд е приел, че по реда на МПС № 66/1966 г. в полза на ОКС П., праводателна касатора, е отстъпено безвъзмездно само право на ползуване върху процесния недвижим имот, но не е прехвърлено правото на собственост върху него, доколкото разпоредбата на чл. 33 ПДИ (отм.)предвижда само възможност за отстъпване безвъзмездно само на право на ползуване на държавни имоти в полза на кооперации. Дори и да се приеме, че е налице изявление за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху държавен недвижим имот на ОКС П., същото като противоречащо на посочените по- горе разпоредби на ЗС и ПДИ би било недействително, т.е. не би могло да породи твърдените от касатора правни последици. Правилен е и изводът на въззивния съд, че съдържащите се в протокол от 2.11.1977 г. изявления на министъра на финансите и на председателя на ЦКС за извършени прихващания на насрещни вземания на държавата и ЦКС по повод решения за прехвърляне на имущество не касаят процесния имот, тъй като на първо място по реда на ПМС № 66/1966 г. се отстъпва само право на ползуване и освен това същото е извършено безвъзмездно, а по отношение на престации по безвъзмездна сделка прихващане не би могло да бъде направено. Правилно е прието, че по реда на § 1 ДР на Закона за кооперациите, 1991 г.(отм.) се възстановява право на собственост само ако съответната кооперация е притежавала такова право и същото е било иззето или одържавено като в тежест на кооперацията е да установи наличието на всички, предвидени в закона предпоставки, вкл. факта на придобиване на собствеността и то по категоричен начин по пътя на пълното пряко доказване. Правилно не е възприета поддържаната от РКС П. теза, че издаването на заповед№РД-16-282/20.12.1993 г. на министъра на търговията е достатъчно, за да се приеме, че реституционният ефект е настъпил. Заповедта, като индивидуален административен акт, е непротивопоставимана трети лица, които не са участвували в производството по нейното издаване и по отношение на тези лица не представлява доказателство за наличие на възстановено право на собственост. В отношенията си с тези лица, в случая с ответника по предявения иск Д. Г., кооперацията следва да докаже наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по правилата на чл. 127 ГПК (отм.). За да достигне до извода, че по делото не е установено праводателят на РКС - П. да е притежавал към 1971 г., когато се твърди, че имотът е отнет от държавата, правото на собственост, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и правилно е преценил доказателственото им значение с оглед установените в процесуалния закон правила, като е съобразил и правните последици от осъществяването на установените поделото факти и обстоятелства с оглед разпоредбите на действуващите към 1966 г., респ. към 1971 г.нормативни актове, както и разпоредбите на ЗК, 1991 г. (отм.). Не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.), поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Пернишкия окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Поизложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение