Решение № 14396 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15775/2011 г.

Решение № 14396 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15775/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Любенов Ружински, от гр. Благоевград, против решение № 1624 от 01.11.2011 г., постановено по адм. дело № 574/2011 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на 01 РУ "Полиция" при Областна дирекция на МВР - Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата против заповед № 110/01.07.2011 г. на началника на 01 РУП Благоевград, с която на Красимир Любенов Ружински е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че дисциплинарно наказващия орган, на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР е разпоредил извършване на проверка и е определил служител за извършването й. В резултат на проверката е изготвена справка, от държавния служител са поискани обяснения и същият е изслушан, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норми на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 16.06.2011 г. Красимир Ружински като дежурен полицай с репатриращ автомобил е установил административно нарушение от водач на МПС - паркиране на забранено място, но независимо от това не е съставил акт за установяване на административно нарушение. С това си поведение служителят е извършил нарушение на чл. 109, ал. 2, т. 12 от Инструкция № Iз-2295/2006 г. за патрулно-постовата дейност. Въз основа на правилната преценка на установените факти и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, правилно квалифицирани от административно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Касаторът не оспорва фактите, че автомобил е бил паркиран на място, на което спирането е забранено, както и че на водача на МПС не е съставен акт за установяване на административно нарушение съобразно разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Жалбоподателят твърди, че не е имал правомощия да съставя такива актове, а практиката е била същите да се съставят след репатриране на автомобила. Тези твърдения са неоснователни. По несъмнен начин по делото е установено, че с изрична заповед от 14.01.2011 г. Ружински е сред лицата, на които е възложено да налагат административно наказание - глоба по фиш и да съставят актове за установяване на административни нарушения за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., като в съдебно заседание по делото, проведено на 11.10.2011 г. жалбоподателят изрично е заявил, че е запознат с тази заповед. При така установеното правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на разпитаните по делото свидетели относно факта на упълномощаване на Ружински да съставя актове за установяване на административни нарушения, тъй като същият е установен с писмени доказателства. Разпитаните по делото свидетели Ивайло Сотиров и Борислав Давидков, които на 16.06.2011 г. са били заедно с жалбоподателя в качеството им на водачи-оператори на репатриращия автомобил са дали и писмени обяснения в дисциплинарното производство, в които заявяват, че по отношение на водача на паркираното на забранено място МПС са проявили разбиране и се разбрали с Ружински да направят компромис на водача на МПС. В съдебно заседание свидетелят Сотиров е посочил, че жалбоподателя не е имал право да съставя актове за установяване на административни нарушения, на които правилно първоинстанционният съд не е дал вяра. От една страна свидетелят като водач -оператор към "Паркинги и гаражи" не може да установява какви задължения и права е имал полицейския служител, от друга страна по делото са налице писмени доказателства, установяващи противното. С показанията на свидетеля Занков, който е водачът на неправилно паркираното МПС, се установява, че свидетелят е бил предупреден от Ружински, че ако не си премести автомобила веднага или същият бъде повторно паркиран по същият начин ще бъдат предприети мерки по санкциониране, което сочи, че жалбоподателят е съзнавал, че не е изпълнил служебните си задължения по налагане на административна санкция на водача на автомобила. Ето защо доводите на касатора, че не е имал задължения да съставя актове за установяване на административни нарушения, са неоснователни. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като посочената норма регламентира правомощията по преместването на паркирано пътно превозно средство, което е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като полицейският служител е наказан за несъставяне на акта за установяване на административно нарушение, а не за факта, че автомобилът не е бил репатриран. Обжалваното решение е обосновано и при постановяване му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,