Решение № 4794 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10756/2013 г.

Решение № 4794 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10756/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валентина Димитрова Недялкова против решение № 3895/11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1013/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на процесното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Агенция "Митници", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Недялкова по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за изплащане на обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 9860/16.12.2009 г., издадена от директора на Агенция "Митници" (АМ), отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение на 21.06.2011 г. На 09.08.2011 г. след разпореждане на АССГ Недялкова е депозирала молба, в която уточнява, че цената на иска е в размер на 10 000 лв., както и законната лихва за периода 28.09.2009 г. до 08.08.2011 г. в размер на 1 945 лв. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е изменил иска, както следва: главница - 5243.23 лв. и лихва - 874.88 лв. Първоинстанционният съд, след като е изяснил спора по същество и е установил по безспорен начин, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена е допуснал изменение на предявената искова молба и е приел, че искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е частично основателен. С решение № 5084/11.11.2011 г. АССГ е осъдил АМ да заплати на Недялкова сумата от 2 168.53 лв. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и сумата в размер на 72.60 лв. законна лихва от 21.06.2011 г. до 08.08.2011 г. С молба от 05.12.2010 г. Недялкова е поискала допълване на решението на съда по отношение на законната лихва, като е посочила, че същата следва да бъде в размер съответен на окончателното заплащане на главницата. С решение № 538/06.02.2012 г. АССГ е оставил без уважение искането на Недялкова, като е посочил, че ищцата не е искала присъждане на лихви върху главницата до окончателното й изплащане. Срещу така постановените две решения е подадена касационна жалба от Недялкова, по която е образувано адм. дело № 4660/2012 г. по описа на ВАС, Пето отделение. С определение № 3481/13.03.2013 г. ВАС е върнал делото на АССГ, като е установил, че в съдебния му акт - решение № 5084/11.11.2011 г. липсва нарочен диспозитив по отношение на претенциите, които не са уважени в пълния предявен размер. След връщане на делото е постановено допълнително решение № 3895/11.06.2013 г., с което АССГ е отхвърлил иска на Недялкова за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за горницата над 2 168.53 лв. до претендирания размер и е отхвърлил иска й за заплащане на лихви за горницата над 72.60 лв. до претендирания размер от 874.88 лв. Срещу допълнителното решение е подадена касационната жалба пред настоящата инстанция. Постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в приложимата редакция (ДВ, бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Разпоредбата уточнява, че брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. По делото е установено, че брутното възнаграждение на ищцата към датата на възстановяването й на длъжност - 05.07.2011 г., която е най-близка до датата на признаване на уволнението за незаконно - 21.06.2011 г. е 1 107 лв. (основна заплата 900,00 лв. и допълнително месечно възнаграждение за прослужено време в размер на 23 %). Именно това възнаграждение е взето предвид от съда при определяне на общия размер на обезщетението за 10 месеца. По делото е представено удостоверение от Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието, от което е видно, че Недялкова е получила брутен доход от м. април 2010 г. до м. октомври 2010 г. в размер на 5 826.77 лв. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл Недялкова има право на обезщетение за разликата в заплатата от 5 826.77 лв. до 11 070 лв., т. е. искът правилно е предявен за сумата от 5 243.23 лв. На стр. 51 и 52 по адм. дело № 1013/2010 г. са представен фишове за заплата, като единият е за изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 1 024.80, а другият е за обезщетението по чл. 106, ал. 2 в размер на 2 049.60 лв. АССГ е посочил, че обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл се изплаща за неспазен срок на предизвестие предполага прекратено служебно правоотношение, като е приел, че такова не е налице. Напротив доказано е, че правоотношението на Недялкова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 9860/16.12.2009 г., издадена от директора на АМ. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, служителят би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно приспадането от АССГ на сумата от 1 024.80 лв. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 2049.60 лева. Плащането се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси. Постановеният съдебен акт обаче не е съобразен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. съгласно, която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Това в случая е датата 21.06.2011 г. Предвид изложеното процесното решение се явява неправилно и като такова следва да се отмени и вместо него се постанови друго, като се осъди Агенция "Митници" да заплати на Валентина Недялкова сумата от 3 193.63 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, а претенцията за разликата над тази сума да бъде отхвърлена. По делото е направено искане от процесуалния представител на Недялкова за присъждане на разноски в размер на 1 100 лв. за касационната инстанция. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Правният спор, разгледан по това дело, не е с висока фактическа и правна сложност, поради което следва да се определи в трикратния размер на предявения иск съобразно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предявеният иск е в размер на 5 243.23 лв. съобразно направеното и допуснато изменение и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата трикратното възнаграждение за адвокат е в размер на 1 744 лв. за двете инстанции. В същото време на ответника - Агенция "Митници" се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, което определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е в размер на 360.00 лв. или по компенсация ответникът следва да заплати на Недялкова разноски за всички инстанции по делото в размер 1 384.00 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение