Решение № 335 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 635/2008 г.

Решение № 335 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 635/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на П. Г. А. и Л. П. А. против въззивно решение № 350/7.11.2007 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 346/2007 г. Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт, като единственият довод е за необоснованост в извода на въззивния съд за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, защото констативният нотариален акт, от който се ползват не "отговаря на истината" - съставен е без да се изиска удостоверение за вписани вещни тежести. Ответниците по касация И. Ж. А., С. А. Л. и Л. А. Л. не вземат становище по реда на чл. 218г ГПК. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. След поредица уточнения с молба от 11.01.2007 г. и в съдебно заседание, проведено от Ямболския районен съд на 21.02.2007 г., ищците П. Г. А. и Л. П. А. твърдят, че са собственици на УПИ - IХ в кв. 26 по плана на с. З., община "Т", гр. Я. на основание наследствено правоприемство от П. Л. А. Той е придобил собствеността на 2/3 ид.ч. срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № 139/1984 г. и 1/3 ид.ч. след отказа на брат си А. Л. А. от наследството на майката С. Л. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Ямболски районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на П. А., починал на 4.03.2004 г., а ответниците - на брат му А. Л. А. Майка им С. П. Л. починала на 26.02.1987 г., а бащата Л. А. Л. починал на 30.01.1988 г. Имотът, предмет на иска е различен от този по нот. акт № 139/1984 г., от който черпят права ищците. Освен това, установено е, че повече от 40 години до подаване на исковата молба в процесното дворно място и сградата в него живеят А. Л. А. и неговото семейство, членовете на което - съпруга и деца, продължили владението и след смъртта на А. А. Съдът, също така е установил, че приживе двамата братя не са имали спорове относно имотите, останали от родителите им, като всеки от тях е имал съзнанието, че собственик само на това, което ползва. Баща им Л. Л. също е смятал, че въпросът с имотите за след смъртта му е уреден между наследниците му, като за А. А. е останало спорното дворно място със старата къща, а за П. А. - това, което му е прехвърлил през 1987 г., с построената в него нова двуетажна къща. Прието е от правна страна, че ищците не са собственици на спорната недвижима вещ, която изцяло е придобита от ответниците и те я владеят на валидно правно основание. Решението е правилно. По така предявения иск, ищците, сега касатори преди всичко трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, че са собственици на спорната вещ на заявеното от тях придобивно основание. Съдът е установил, а и в касационната жалба се признава, че имотът по исковата молба е различен от този, прехвърлен на П. А. с договора от 1987 г. От друга страна, обосновано, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, съдът е приел, че в полза на ответниците и техния наследодател общо е изтекла придобивна давност за процесната вещта и те се легитимират като собственици по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Единственият касационен довод в жалбата е за неистинност на констативният нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка и ползващ ответниците по иска, защото нотариусът не бил проверил дали има вписани вещни тежести. Той е неоснователен и няма никакво отношение към правото на собственост върху имота. Няма твърдения за наличие на вещни тежести, включително и в касационната жалба, а и те, сами по себе си не са пречка да се зачете изтеклата придобивна давност. Извършването на такива актове и тяхното вписване нито спират, нито прекъсват давността. От друга страна, проверката на нотариуса за вписани тежести върху имота не е действие, което влияе върху законосъобразността на нотариалните действия - обстоятелствена проверка по чл. 283, ал. 2 ГПК (отм.), изготвяне на мотивирано постановление и съставяне на нотариален акт по чл. 283, ал. 2 ГПК (отм.). Следва, също така да бъде изяснено, че обсъжданият нотариален акт не създава, а само констатира изтекла придобивна давност при условията на чл. 82 ЗС и въз основа на това, придобитите от И. А., С. Л. и Л. Л. права на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Това значи, че и без него, щом е осъществен фактическият състав на придобивната давност, владелците - ответници по иска, могат да се защитят, като установят правото си на собственост в съдебното производство, което е и сторено. По изложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. Проверката на касационната инстанция се изчерпва в рамките на заявените оплаквания. Служебно преценява дали са допуснати нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт, за точното приложение на материалния закон и необходимостта от ползване на специални знания за изясняване на спора от фактическа страна. При служебно извършената проверка в горните параметри, настоящият състав не откри пороци на въззивното решение. В заключени, то следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение