Решение № 166 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12064/2018 г.

Решение № 166 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12064/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен (РЗОК – Плевен), чрез гл. юрисконсулт Герасимов, против Решение № 482/18.07.2018 г. по адм. дело № 536/2018 г. по описа на Административен съд Плевен. В жалбата се излагат подробни аргументи за наличие на касационните основания за отмяна на акта, а именно противоречие на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ от АПК. Претендира се съдът да отмени порочното съдебно решение, както и да отхвърли оспорването против административния акт. Ответникът – "Диагностично – консултативен център I - Плевен" ЕООД чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред Административен съд Плевен е оспорена от "Диагностично- консултативен център I - Плевен" ЕООД, заповед № РД-08-977/15.05.2018 г. издадена от директора на РЗОК – Плевен. С нея е постановен частичен отказ за сключването на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакети: "Детски болести" по специалност "Педиатрия", "Нервни болести, детска неврология" по специалност "Нервни болести", пакет "Кожни и венерически болести" по специалност "Кожни и венерически болести", по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина", медико - диагностични изследвания по пакет "Образна диагностика" по специалност "Образна диагностика", високоспециализирани медицински дейности по пакет "Кожни и венерически болести" и високоспециализирани медицински дейности по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина", с "Диагностично - консултативен център I - Плевен" ЕООД. При правилно изяснена фактическа обстановка, която се възприема от касационната инстанция, административният съд е отменил цитираната по – горе заповед, върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания и е осъдил ответната страна да заплати разноските по делото. За да достигне до извод относно незаконосъобразността на заповед № РД-08-977/15.05.2018 г. съдът излага съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 59б, ал. 2 ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма, не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната заповед е издадена в производството по чл. 59а, ал. 1 вр. чл. 59а, ал. 2 и сл. ЗЗО, след като лечебното заведение е подало заявление в РЗОК за сключване на договор, с приложени документи, определени с НРД. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният съд заключава, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, представляващо основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 4 от АПК. Счита, че с Решение № 4516/10.04.2018 г. по адм. д. № 2015/17 г. на ВАС, не е налагана санкция - "прекратяване на договор", а Върховният административен съд е оставил в сила постановеното съдебно Решение по адм. д. № 833/2015 г. по описа на Административен съд Плевен. По това дело по – рано е била оспорена заповед № РД-08-1046/9.09.2015 г. на директора на РЗОК - Плевен, с която е извършено частично прекратяване на договор № 150422/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), от датата на влизане в сила на заповедта - по пакет "Детски болести" по специалност "Педиатрия", "Нервни болести, детска неврология" по специалност "Нервни болести", пакет "Кожни и венерически болести", по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина", медико - диагностични изследвания по пакет "Образна диагностика", високоспециализирани медицински дейности по пакет "Кожни и венерически болести" по специалност "Кожни и венерически болести" и високоспециализирани медицински дейности по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" по специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". От съдебното решение е видно, че заповедта е издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за 2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че в Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности за 2015 г. не съществуват текстове, които да уреждат санкции при неизпълнение на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Редът за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ по глава XIV, чл. 95 – чл. 98 от НРД за 2015 г. уреждал облигационните последици от неизпълнение на задълженията по сключен договор, а не представлявал санкция, каквато се въвежда едва с НРД от 2016 г. Поради това съдът заключава, че обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил задължения но сключения договор от 2015 г. е рефлектирало върху договорното правоотношение и е довело до прекратяване на договора като облигационна последица, а не като санкция. При тези съображения Административен съд Плевен намира, че не е налице предвидената в чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, вр. чл. 26, ал. 1, т. 6 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. законова предпоставка за издаване на заповедта от 15.05.2018 г. Решението е неправилно. Със заявление вх. № 52-01- 53/26.04.2018 г. по описа на РЗОК - гр. Плевен, "ДКЦ I - Плевен" е отправил предложение до НЗОК за сключване на договор по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., за оказване на извънболнична медицинска помощ по подробно изброени в заявлението пакети от Наредба № 3 от 20 март 2018 г. за определяне на пакети от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Заявлението е подкрепено и с необходимите по закон документи. С Решение № 4516 от 10.04.2018 г. постановено по адм. д. № 2015 от 2017 г. по описа на ВАС, шесто отд. е оставено в сила Решение № 566 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 833/2015 г. на Административен съд Плевен, с което съдът е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-08-1046/9.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен. С последната заповед частично е прекратен договор № 150422/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/, считано от датата на влизане в сила на заповедта, по посочените по – горе и в заповедта пакети. Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. издадена при действието на НРД за МД за 2015 г. е влязла в сила на 10.04.2018 г. Според чл. 25, ал. 1, т. 6 от НРД за МД за 2015 г., обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.2015 г., директорът на РЗОК отказва да сключи договор при наложена санкция "прекратяване на договор". Нормата е императивна и не предоставя право на административния орган да избере дали да сключи или да откаже сключване на договор за предоставяне на медицинска помощ в рамките на чл. 55 ЗЗО, а разписва дължимото поведение съобразно законово регламентираните му правомощия. В Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. е предвидено в чл. 96, ал. 2, т. 1, че директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично за съответната КП/КПр/процедура или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. Правото на изправната страна да прекрати договора с изпълнителя на медицинска помощ без предизвестие, безспорно има санкционен характер спрямо неизправната страна, макар в НРД за МД за 2015 г. да няма изричен текст в тази насока. Изводът за санкционния характер на прекратяването на договора за лечебното заведение през 2015 г. се обосновава и с обстоятелството, че процесното ДКЦ не е изпълнило договореното с индивидуалния договор за МД за 2015 г. По същество отчитането на медицинска дейност, която не е извършена, което е установено в цитираните по-горе съдебни решения, води до нарушаване на предвижданията в бюджета на НЗОК, предпоставя извършване на недължими плащания от този бюджет и до неоснователни разходи на Касата. В случая обжалваната заповед е издадена в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 6 от НРД за МД за 2018 г., (в сила от 1.04.2018 г., обн. ДВ бр. 28 от 29.03.2018 г.), съгласно която директорът на РЗОК отказва да сключи договор при наложена санкция "прекратяване на договор". Видно от съдържанието й и разписаното в НРД за МД за 2018 г., органът издал оспореният административен акт правилно е съобразил обстоятелството, че е налице наложена санкция на лечебното заведение "прекратяване на договор", с влязлото в сила на 10.04.2018 г. Решение № 566 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 833/2015 г. на Административен съд Плевен. Наложената санкция през 2015 г. касае извънболничната медицинска помощ по посочените пакети, за които с процесната заповед от 15.05.2018 г. е отказано частично сключване на договор за предоставяне на медицинска помощ с "Диагностично-консултативен център I - Плевен" ЕООД. Анализът на доказателствата сочи, че лечебното заведение с поведението си през 2015 г. уврежда интересите на НЗОК и по този начин осъществява състава на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО. Административният орган, поради виновното поведение на лечебното заведение като страна по облигационен договор, го санкционира, без да му вменява несъществуващи или недоговорени задължения свързани с точното изпълнение на индивидуалния договор и НРД за МД за 2018 г. Затова следва да се приеме, че административният орган е наложил санкцията в съответствие с НРД за 2018 г. и заповедта е материално законосъобразна. Като е достигнал до извод за противоречие на заповедта с материалния закон, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът между страните е изяснен от фактическа страна, поради което порочното съдебно решение на Административен съд Плевен следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на "Диагностично- консултативен център I - Плевен" ЕООД против административния акт. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение