Решение № 7135 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2014 г.

Решение № 7135 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив срещу решение № 2686 от 29.11.2013 г. по адм. дело № 1805/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 33131 от 03.06.2005 г. Христо Стоянов Даскалов от гр. Пловдив е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е приложено експертно решение (ЕР) № 1129 от 27.05.2005 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - обща, гр. Пловдив, с което е констатирана 80 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок на инвалидизиране една година (до 01.05.2006 г.) и дата на инвалидизиране 16.05.2005 г.

2. С решение № 12703 от 15.12.2005 г. медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е потвърдила това ЕР.

С разпореждане № 121 от 28.12.2005 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отпуснало на Христо Стоянов Даскалов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер и допълнително към нея социална пенсия за инвалидност в размер на 25 % от определения с ПМС № 90/2005 г. размер на този вид пенсия. В разпореждането е вписана забележка, че пенсията се отпуска в минимален размер на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), защото лицето не е представило необходими за определяне на действителния размер на пенсията документи.

3. В края на определения срок за инвалидизиране, с ЕР № 1108 от 25.05.2006 г. ТЕЛК е определила нов процент ТНР - този път 66 %, но със срок на инвалидизиране три години (до 01.05.2009 г.).

С разпореждане № 117 от 21.06.2006 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е прекратило, считано от 02.05.2006 г., получаваните дотогава от Христо Стоянов Даскалов 25 % от социалната пенсия за инвалидност и от същата дата - 02.05.2006 г. е определило нов размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

4. След изтичането на срока на това преосвидетелстване, със заявление вх. № 37981 от 11.06.2009 г. Христо Стоянов Даскалов е представил в РУСО ново ЕР на ТЕЛК обща, гр. Пловдив - ЕР № 1141 от 26.05.2009 г., с което ТЕЛК му определя 92 % ТНР за срок от три години (до 01.05.2012 г.) и е поискал отново да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност.

С решение № 05203 от 26.05.2009 г. медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО този път не е потвърдила ЕР в частта на определения процент ТНР, а Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), сезирана с жалба от председателя на медицинската комисия, с ЕР № 0145 от 11.02.2010 г. е отменила ЕР № 1141 от 26.05.2009 г. на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване на лицето.

5. С ЕР № 2448 от 16.11.2010 г. ТЕЛК е определила при разпореденото от НЕЛК ново освидетелстване на Христо Стоянов Даскалов 76 % ТНР за срок от една година (до 01.11.2011 г.), което НЕЛК, отново сезирана от председателя на медицинската комисия, отменя с ЕР № 0212 от 25.03.2011 г. и отново връща преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето.

След изрично запитване от РУСО за развитието на производството по новото освидетелстване, ТЕЛК с ЕР № 2454 от 21.10.2011 г. прекратява процедурата за преосвидетелстване на Христо Стоянов Даскалов поради неявяването му на преглед и освидетелстване, макар че е бил известен да се яви с писмо с обратна разписка (известие за доставяне).

6. През времето от 11.06.2009 г. до 18.06.2011 г. на Христо Стоянов Даскалов е била изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер по чл. 98, ал. 7 КСО, а след 18.06.2011 г. до 22.11.2011 г. изплатените за месеците юли - ноември 2011 г. пенсии са били връщани от обслужващата пощенска станция (вероятно като неполучени). Изплащането на пенсията има своето основание в последователно издадените разпореждане № 448 от 26.08.2009 г., разпореждане № 6003094581 от 11.09.2009 г. и разпореждане № 46 от 05.02.2010 г., всичките на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО.

7. Въз основа на посоченото по-горе в т. 5, абзац втори, ЕР № 2454 от 21.10.2011 г. на ТЕЛК длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е издало разпореждане № 6003094581 от 17.11.2011 г. (протокол № ПР-3373 от същата дата), с което на основание чл. 96 КСО е отменило разпорежданията от 11.09.2009 г. и от 05.02.2010 г., прекратило е отпуснатата на Христо Стоянов Даскалов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е отказало да му отпусне поисканата от него със заявление вх. № 37981 от 11.06.2009 г. (виж по-горе т. 4) социална пенсия за инвалидност.

Изпратените до Христо Стоянов Даскалов съобщения за това разпореждане са били върнати невръчени с една и съща забележка - преместен на друг адрес (респ. сменен адрес).

8. С последващо разпореждане № 6003094581 от 08.12.2011 г. (по протокол № Ра 906 от същата дата) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО на основание чл. 98, ал. 2 КСО е разпоредило Христо Стоянов Даскалов да възстанови неправилно изплатените пенсии за времето от 02.05.2009 г. до 30.06.2011 г. в размер на 2769,46 лв. общо и изтекли лихви в размер на 856,07 лв. Разпореждането е съобщено на адресата на 12.01.2012 г. - обстоятелство, удостоверено с известие за доставяне (обратна разписка) на пощенската станция по адреса на получателя. А на 26.01.2012 г. е издадена писмена покана за доброволно плащане на посочените суми, изпратена до Христо Стоянов Даскалов с изх. № К-6814 от 31.01.2012 г.

Тази покана не е била връчена на адресата, поради което на 13.03.2012 г. и на 20.03.2012 г. служителите Невена Димитрова Жековска и Роза Трифонова Вълева след посещения на адрес гр. Пловдив, ул. "Полтава" № 1 и след констатация, че изпращаните на този адрес, както и на адрес гр. Пловдив, ул. "Люсиен Шевалас" № 45, покани са връщани от съответните пощенски клонове със забележки "непотърсен" и "преместен на друг адрес", са изготвили протоколи № Изпл. 5 от 13.03.2012 г. и № Изпл. 11 от 20.03.2012 г. А на 23.03.2012 г. на определеното за целта място в ТП на НОИ - гр. Пловдив е поставено съобщение № С 450 от 23.03.2012 г. с указание, че след изтичане на 14 дни от поставянето на съобщението, поканата за доброволно погасяване ще се счита за редовно връчена.

9. На 04.04.2012 г. в ТП на НОИ - гр. Пловдив е постъпила жалба вх. № МП-24521 от същата дата (04.04.2012 г.), с която Христо Стоянов Даскалов е оспорил разпореждането от 17.11.2011 г., описано по-горе в абзац първи на т. 7 от тези мотиви. Адресът, посочен от жалбоподателя в тази жалба, е гр. Пловдив, ул. "Полтава" № 1. На пощенския плик обаче е написан друг адрес - гр. Пловдив, ул. "Георги Кирков" № 62, ет. 3, ап. 9.

Жалбата започва така: "Обжалвам на основание чл. 117, ал. 2 от КСО Разпореждане № 6003094581 /ПР 3373/17.11.2011 г. на Ръководител ПО" и завършва с искането: "Моля да отмените Разпореждане № 6003094581 /ПР 3373/17.11.2011 г. на Ръководител ПО при РУСО гр. Пловдив и свързаното с него Разпореждане № 6003094581/Ра 906/08.12.2011 г."

10. При този петитум (при това искане) на жалбата директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е приел, че тя е обща жалба, с която се оспорват двете разпореждания - това от 17.11.2011 г. и това от 08.12.2011 г. Поради това е издал два акта по тази жалба (която е с вх. № МП-24521 от 04.04.2012 г.):

а) С решение № 120 от 03.05.2012 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата срещу разпореждането от 17.11.2011 г. като неоснователна. За обосноваването на този резултат директорът е изложил и следните мотиви:

"Съгласно чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. В конкретния случай, поради неявяването на г-н Даскалов за преосвидетелстване след редовно призоваване (съгласно ЕР на ТЕЛК № 2454/21.10.2011 г.), липсва влязло в сила ЕР на орган на медицинската експертиза, което да установи наличието на 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност на г-н Даскалов. Следователно липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 72 КСО. Поради това правилно пенсионният орган е отменил разпореждането, с което е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 98, ал. 7 КСО, прекратил е получаваната лична пенсия за ИОЗ и е отказал отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 КСО, тъй като няма влязло в сила ЕР на ТЕЛК. Постановено е на основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за пенсия да се съберат от лицето, заедно с лихвата по чл. 113 КСО, тъй като с неявяването си на определената дата г-н Даскалов е възпрепятствал постановяването на решение от органа на медицинската експертиза, с което да бъде определен процент намалена работоспособност."

б) С акт за прекратяване на административното производство № МП-24521#1 от 03.05.2012 г. на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 117, ал. 2 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО е оставил без разглеждане жалба вх. № МП-24521 от 04.04.2012 г., в частта, с която е оспорено разпореждане № Ра 906 от 08.12.2012 г. на ръководител "ПО" и е прекратил производството по жалбата в тази й част. За да постанови този акт директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е приел, че оспореното разпореждане е било връчено по пощата с обратна разписка на 12.01.2012 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 26.01.2012 г., а жалба вх. № МП-24521 е подадена на 04.04.2012 г., т. е. при изтекъл срок за обжалване (т. е. при прекратено и поради това несъществуващо право на жалба).

11. Решение № 120 от 03.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ е било изпратено на няколко пъти на адресите: а) гр. Пловдив, ул. "Полтава" № 1 (за който не се спори, че е бил тогава, а може би и понастоящем е, постоянен адрес на Христо Стоянов Даскалов) и б) гр. Пловдив, ул. "Люсиен Шевалас" № 45 (за който не се спори, че в един определен период от време е бил настоящ адрес на Христо Стоянов Даскалов). Пощенските пратки са били връщани и от двата адреса от съответните пощенски станции с една и съща забележка "Преместен на друг адрес".

Поради това на 20.07.2012 г. на таблото за съобщения в ТП на НОИ - гр. Пловдив е било поставено съобщение с адресат Христо Стоянов Даскалов, с което той се уведомява за решение № 120 от 03.05.2012 г. и за възможността то да бъде обжалвано пред Административен съд - гр. Пловдив в 14-дневен срок от поставянето на това съобщение на таблото (протокол № 4 от 20.07.2012 г.). Съобщението е било свалено от таблото на 06.08.2012 г. (протокол № 4 от 06.08.2012 г.).

Според чл. 117, ал. 5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на АПК, а според чл. 61, ал. 3 АПК когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Правилото е съвсем лаконично, поради което следва да бъде разширено с това по чл. 10, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - когато разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии не може да бъде връчено по реда на ал. 8, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството (като в) този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението.

Същественият въпрос при тълкуването на чл. 61, ал. 3 АПК е какво означава "посочен от заинтересованото лице адрес" и в частност дали това е адресът, посочен в адресната част на заявлението или жалбата или посочен е всеки изписан от заинтересованото лице адрес, вкл. и върху пощенския плик, с който заявлението или жалбата са изпратени в съответното ТП на НОИ.

12. С ЕР № 1568 от 20.09.2012 г. ТЕЛК отново признава ТНР на Христо Стоянов Даскалов, но този път 66 % и за една година. Датата на инвалидизиране е същата - 16.05.2005 г.

Със заявление вх. № МП-28511 от 23.04.2013 г. Христо Стоянов Даскалов е представил това ЕР в ТП на НОИ и е поискал да бъде възобновена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Искането е уважено - с разпореждане № 40 от 08.05.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е възстановило от датата на заявлението (23.04.2013 г.) пенсията за инвалидност поради общо заболяване, но в минимален размер по чл. 75, ал. 4 КСО.

13. С последващо разпореждане по протокол № Ра-293 от 17.05.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО и чл. 85 НПОС е допълнило разпореждането по протокол № Ра-906 от 08.12.2011 г. (виж по-горе т. 8, абзац първи) с нови две точки - да се удържа от 01.06.2013 г. сума в размер на 21.25 лв. до окончателното погасяване на дълга и от набраната сума за пенсия за периода от 23.04.2013 г. до 31.05.2013 г. да се удържи сума в размер на 26.92 лв.

14. С жалби вх. № МП-36607 от 05.06.2013 г. и вх. № МП-36796 от 05.06.2013 г. Христо Стоянов Даскалов е оспорил законосъобразността на двете разпореждания (по предходните т. 12 и т. 13).

А с последваща жалба вх. № МП-37434 от 10.06.2013 г. е оспорил законосъобразността на решение № 120 от 03.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Заявеният с тази жалба правен спор е предмет на посоченото по-горе адм. дело № 1805/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Разрешен е с решение № 2686 от 29.11.2013 г., срещу което е подадена касационната жалба на директора на ТП на НОИ.

II. С това решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 120 от 03.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ. За да постанови този резултат съдът е приел:

1. Че жалбата е допустима, поради недопустимо прилагане на фикцията по чл. 61, ал. 3 АПК - "тъй като е видно от самата административна преписка (представена по делото от ответния Ръководител), че подадената до него жалба е входирана от оспорващия като доставена на дата 04.04.2012 г. чрез лицензиран пощенски оператор с посочен адрес на плика гр. Пловдив, ул. "Георги Кирков" № 62, ет. 3, ап. 9; този нов адрес за кореспонденция е бил посочен на ответника, като същият се е намирал по преписката и без особени усилия при нейния преглед е можело да бъде видян, респ. да се изпрати и на него съобщение за постановеното от директора решение".

2. Че жалбата е и основателна по същество, защото:

а) отмяната на ЕР № 1141 от 26.06.2009 г. (виж по-горе т. I. 4. от тези мотиви), с което е преосвидетелствано лицето за нов период от три години с призната ТНР не означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност, защото НЕЛК изрично е разпоредила ново освидетелстване;

б) неявяването на Христо Даскалов за ново освидетелстване е било предпоставка по чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само по документи без преглед на лицето; в процесния случай ТЕЛК е следвало да издаде ЕР, с което да определи 0 % ТНР, ако е считала, че в медицинското досие липсват убедителни доказателства за пълна или частична загуба на работоспособността, но пък в своите решения НЕЛК неизменно е приемала, че установените при Даскалов нервни и сърдечно-съдови болести са установени, потвърдени и обуславят ТНР;

в) освен това според чл. 41 от цитирания по-горе правилник РКМЕ уведомява писмено съответното ТП на НОИ за неявилите за преосвидетелстване пенсионери и в тези случаи длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО спира пенсията, а не я прекратява поради отпаднало основание за получаване на пенсията, освен когато срокът на инвалидността е изтекъл;

г) поради изложените до тук обстоятелства следва да се приеме (според Пловдивския административен съд), че и понастоящем е налице неприключило производство по преосвидетелстването на лицето и ТЕЛК дължи произнасяне; поради това ответникът неправилно е възприел изводите на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, че е налице приключила процедура по преосвидетелстването на Христо Даскалов и е постановил незаконосъобразен административен акт - решение № 120 от 03.05.2012 г.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Пловдивския административен съд становище. Нещо повече - счита, че ЕР № 2454 от 21.10.2011 г., с което ТЕЛК прекратява процедурата за преосвидетелстване на Христо Стоянов Даскалов поради неявяването му на преглед и освидетелстване, макар че е бил известен да се яви с писмо с обратна разписка (виж по-горе т. I. 5., абзац втори от тези мотиви), е лишено от правно основание, т. е. липсва правна разпоредба, овластяваща ТЕЛК да прекрати производството по освидетелстването на Даскалов. Обратно - ТЕЛК е била длъжна да вземе решение само по документи, а както правилно е отбелязъл Пловдивският административен съд то едва ли би било за 0 % ТНР при наличието на сериозни доказани нервни и сърдечно-съдови заболявания, сами по себе си обуславящи 50 и повече процента ТНР. Последващото преосвидетелстване на Христо Даскалов с ЕР № 1568 от 20.09.2012 г. на ТЕЛК (по-горе т. I. 12) подкрепя този извод.

Наличието на заболявания, несъмнено обуславящи ТНР, изключва недобросъвестността на пенсионера като предпоставка за връщане на изплатените му пенсии за инвалидност, поради което правилно Пловдивският административен съд е отменил решение № 120 от 03.05.2012 г. на касационния жалбоподател. С постановеното от него решение този съд е пропуснал да разпореди делото да бъде изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, който да реши по същество въпроса за законосъобразността на разпореждането от 17.11.2011 г., поради което такова разпореждане следва да се направи сега с касационното решение.

Пак поради тази причина - липса на правно основание за прекратяване на производството по преосвидетелстване и дължимост на ЕР на ТЕЛК по документи - правилно е и становището на Пловдивския административен съд, че в процесния случай прилагането на чл. 61, ал. 3 АПК е неудачно, защото има за последица недопустима от правовия ред несправедливост по отношение на Христо Стоянов Даскалов. Не може да бъде споделено изразеното от прокурора при Върховната административна прокуратура становище в проведеното на 15.04.2014 г. съдебно заседание, че възприетите от Пловдивския административен съд обстоятелства не отговарят на данните, отразени върху листове 128 - 130 от делото, които показвали, че пощенското клеймо на л. 130 е с дата 04.06.2013 г. Защото ксероксното фотокопие на плика, с който е изпратена жалбата срещу разпореждането от 17.11.2011 г., се намира на л. 97 от делото и от него е видно, че е посочен нов адрес и че пощенското клеймо върху този плик е с дата 04.04.2012 г.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,