Решение № 65 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2012 г.

Решение № 65 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е образувано по молба с вх. № 829 от 25.01.2013 г. на Е. Д. Г., [населено място] с искане за допълване на решение № 545 от 23.01.2013 г. по гр. дело № 1214/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV г. о., защото не е посочено подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Ако се приеме, че решението не следва да се допълва, то се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка. С молба вх. № 2043 от 26.02.2013 г. Е. Д. Г. е поискал и изменение на същото решение в частта за разноските. В молбата са изложени твърдения, че с присъждането на разноски в особено големи размери се цели да бъде респектиран и сплашен. Не е посочено основанието за присъждане на разноските. М. на о. е представлявано от юрисконсулт без пълномощно. Молбите са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, намира следното: С решение № 545 от 23.01.2013 г. по гр. дело № 1214/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV г. о. е оставена без уважение молбата на Е. Д. Г., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 114 от 09.03.2011 г. по гр. д. № 1210/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1832/21.10.2010 г. по гр. дело № 1605/2010 г. на Плевенския районен съд. Съобразно изхода на спора Е. Д. Г. е осъден да заплати на М. на о. 460 лв. деловодни разноски. Не е посочено дали решението подлежи на обжалване. Последното обаче не е основание за допълването му, защото с решението има произнасяне по целия спорен предмет. Липсва и основание за поправяне на очевидна фактическа грешка, тъй като няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. Решение № 545 от 23.01.2013 г. по гр. дело № 1214/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV г. о. е постановено в производство по реда на чл. 303 ГПК и не е посочено дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, защото то не подлежи на обжалване. Това е така, тъй като ВКС е най-висшият съд в РБ по граждански дела и няма по-горестоящ съд, пред когото да бъдат обжалвани решенията му. Само когато съдебното решение подлежи на обжалване е необходимо да се посочи пред кой съд и в какъв срок това може да стане. М. на о. е било представлявано по делото от юрисконсулт И. Н. въз основа на пълномощно рег. № 4324-2581. Съобразно разпоредбите на ГПК отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението. Спрямо нея това е санкция за неоснователно предизвикания правен спор. Ето защо молбата за изменение на решение в частта за разноските също трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.