Решение № 9173 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2011 г.

Решение № 9173 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ"), гр. София, при ЦУ на НАП, против решение № 4079 от 08.12.2010 г. по адм. дело № 1580/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение е отменен РА № 2000906356/11.11.2009 г., издаден от ТД на НАП - София град, потвърден с решение № 73/18.01.2010 г. на директора ДОУИ - София, в частта му, с която са установени задължения по ЗДДС над 16059,22 лв. ДДС и лихва. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 510 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Соченото касационно основание е нарушение на материалния закон съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство Пламен Димитров Шопов в представени по делото писмени бележки чрез пълномощника си адв. Костадинова оспорва касационната жалба с искане за отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното съдебно решение. Досежно основателността на касационната жалба съдът приема следното: С РА, предмет на жалбата пред първоинстанционния съд, на ревизираното лице - Мария Шопова е определен за внасяне данък добавена стойност (ДДС) за м. 07.2008 г. във връзка със закупени от нея два броя нови леки автомобили - "Пежо 207" и "Нисан Кашкай". Правното основание за определения данък в размер на 16 507,20 лв. е чл. 168 ЗДДС. Фактическите констатации на органите по приходите са, че Мария Шопова е закупила с фактура № 12777/05.07.2008 г. по договор с "Автокъща Клайнфелд" "Nissan Qashqai" за 29600,00 евро. За автомобила е налице свидетелство за регистрация, издадено от СДВР, Пътна полиция на 24.07.2007 г. и съгласно него датата на първоначалната регистрация на автомобила е 21.07.2008 г., обемът на двигателя е 1995 куб. см, а максималната мощност 110 киловата, местата за сядане са 4 + 1, а автомобилът е с идентификационен номер, който съответства на придобития от Германия. Органът по приходите е установил също, че с фактура № 2008-06/03.07.2008 г. по договор с Андреас Милер - "Търговия с МПС" от ревизираното лице е закупен лек автомобил "Пежо 207" ЦЦ 1,6 Е на стойност 12600,00 евро, за който е налице свидетелство за регистрация, издадено от СДВР, Пътна полиция на 21.07.2007 г. и съгласно него датата на първоначалната регистрация на автомобила е 01.04.2008 г., обемът на двигателя е 1598 куб. см, а максималната мощност 88 киловата, местата за сядане са 3 + 1, а автомобилът е с идентификационен номер, който съответства на придобития от Германия. РА е обжалван по административен ред пред директора на дирекция "ОУИ" - София на 02.12.09 г. В жалбата са развити съображения, че данъчната основа върху която е начислен данъкът по доставките, е определена неправилно без от нея да е изключен, начисленият ДДС по чуждестранните фактури. С решение № 73/18.01.2010 г. директорът на ДОУИ - София е потвърдил РА вкл. и относно определената данъчна основа. Административният съд е отменил РА, потвърден с решението на директора на ДОУИ - София, в частта му над 16059,22 лв., приемайки, че органът по приходите е определил размера на данъчната основа по доставките, включваща и заплатения в Германия размер ДДС. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 168 от Директива 2006/112/СЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и е приел, че незаконосъобразно данъчната основа е определена, като в стойността на процесните сделки е включен и размерът на заплатения ДДС на доставчиците в Германия. Решението е правилно постановено. Спорът по делото е, дали определеният ДДС по двете фактури от Германия следва да се включи в облагаемата данъчна основа при определяне на ДДС в България. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция изразът "... без данъка по този закон", съдържащ се в чл. 26, ал. 2, изречение първо in fine от ЗДДС, законодателят е искал да определи вида на данъчното задължение, което не се включва в облагаемата данъчна основа, а именно ДДС, а не, че в облагаемата данъчна основа не се включва само ДДС, определен по ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г. Аргумент в подкрепа на тази теза е и съдържанието на съответните общностни разпоредби, а именно - чл. 83, изречение първо от директивата вр. с чл. 72, т. 1 от директивата, вр. с чл. 78 б. а) и б). Видно от цитираните общностни разпоредби и по-конкретно от чл. 72, б. а) е, че в данъчната основа не се включва самият данък добавена стойност. По тези съображения настоящият състав на касационната инстанция счита, че административният съд е постановил правилно решение отменяйки частично РА. Воден от горните съображения, Върховният административен съд,