Решение № 191 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2011 г.

Решение № 191 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10544/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Камелия Герасимова Павлова от с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, подадена от пълномощника й адв. Димитрова, против решение № 106 от 24.06.2011 г. по административно дело № 56/2011 г. на Административен съд - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С подложеното на касация съдебно решение Кюстендилския административен съд е отхвърлил жалбата на Камелия Герасимова Павлова срещу решение № РД-12-13/04.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил. Последният е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от Камелия Герасимова Павлова против разпореждане № 0-09-999-21-00022986/17.12.2010 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с което на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство по болничен лист № 2373423, серия А-2008 за периода от 27.09.2010 г. до 07.11.2010 г. (вкл.). Осигурителният орган е мотивирал отказа си да отпусне на Камелия Павлова парично обезщетение по болничен лист за майчинство, с това, че лицето няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска общо заболяване и майчинство съгласно чл. 48а от КСО. Този извод е възприет и от директора на РУСО при осъществения административен контрол на атакуваното пред него по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО разпореждане. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение и контролираното с него разпореждане са издадени от компетентни органи при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и съответстват на материалния закон и на целта на закона. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено, че жалбоподателката се е ограничила до обема на задължителното осигуряване и към началото на осигурителния случай временна неработоспособност (27.09.2010 г.), причинен от риска майчинство (елементът раждане на майчинството), не е осигурена за този социален риск с продължителност на осигурителния стаж 12 месеца, което я изключва от кръга на субектите на правото на обезщетение по чл. 48а от КСО. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Оспореният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на РУСО, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Изложените от съда мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, отказвайки да отпусне исканото обезщетение. Камелия Павлова е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 4 от КСО и на 20.02.2006 г. е подала по реда и в сроковете пред ТД на НАП декларация за започване на дейността и за избор на вида осигуряване и е заявила, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). А съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите си лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица (НООСЛБГРЧМЛ) започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. По силата на ал. 3 видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. То може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец до края на месец януари на съответната календарна година (ал. 4). Едва на 15.02.2010 г. Камелия Павлова е подала декларация, с която е заявила, че в качеството си на земеделски производител ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица с начало на осигуряването 15.02.2006 г. Доколкото самоосигуряващото се лице е подало декларация за вида на осигуряването си през 2006 г. и в нея е посочило за какви видове осигурителни рискове ще внася осигурителни вноски, а сред тях не е бил посочен риск "обезщетение за общо заболяване и майчинство", подадената през 2010 г. декларация за минал период (този, начиная от датата на първата декларация), с вече посочен и цитирания риск, не е произвела желания от деклараторката резултат, защото не е породила целеното с нея правно действие. Опитът за поправяне на избора й четири години по-късно с декларацията от 15.02.2010 г., сочеща отново като начало на осигуряването 15.02.2006 г., но при обем осигуряване, включващ и общо заболяване и майчинство, противоречи на приложимата за казуса нормативна уредба. Законът не предвижда възможност последващата декларация да ретроагира и не допуска деклариране на риск за минал период. В такива случаи, дори и да са внасяни вноски за този минал период, щом съответния риск не е посочен в своевременно подадената (първата) декларация, в този период не може да се счита, че лицето е осигурено за съответния риск. Видът на осигуряването не се променя с плащането на по-голям размер осигурителни вноски и извършването на запис в осигурителната книжка, а и плащането е извършено за целия период на осигуряването едва когато се е очертало възникване на осигурителния случай с нуждата от осигуряването за риска майчинство, като предпоставка за извършване на осигурителни плащания. Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгласно част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца, което условие не е изпълнено от Камелия Павлова. При неизпълнение на това изискване, както е в конкретния случай, не е осъществен фактическия състав от хипотезата на чл. 48а от КСО и паричното обезщетение по чл. 49, ал. 1 от КСО не е дължимо на самоосигуряващото се лице. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Кюстендилския административен съд. В случая осигурителният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НООСЛБГРЧМЛ. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил също е издал законосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,