Решение № 5104 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2017 г.

Решение № 5104 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. - 82" ЕООД, срещу Решение № 985/5.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2714/16 г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Директора на Дирекция "ОДОП" - В., изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Представя доказателства на електронен носител, съдържащ електронни документи, свързани с електронните подписи на компетентните органи и съдържащи удостоверение по чл. 24, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р-03002515010471-091-001/23.06.2016 г. на органите по приходите при ТД на НАП - В., потвърдения с решение № 290/9.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на "С - 82" ЕООД са установени задължения за ДДС за м. декември 2014 г. в размер на 30 266, 40 лв. и лихва в размер на 4 428, 50 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК По същество на спора за установено съдът е приел, че установените задължения са поради отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 266, 40 лв. за данъчен период м. декември 2014 г. по фактури издадени от "Л.-81" ЕООД с предмет доставката на кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин. Всяка от процесните четири фактури е с данъчна основа 37 833 лв. и ДДС 7 566, 60 лв. Съдът подробно е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства, както и приетите без оспорване съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и е достигнал до извода за липса на реално предаване на стоките. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена в хода на първоинстанционното производство, при спазване на съдопроизводствените правила и се възприема от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. На първо място е неоснователен довода на касатора за нищожност на РА поради липса на подпис на органа по приходите. От представените в настоящото производство доказателства се установява, че лицата подписали РА притежават квалифициран електронен подпис към датата на подписване като електронен документ. Неоснователен е довода по същество на спора за необсъждане от съда на всички писмени доказателствата по делото. Подробно съдът е обсъдил всички събрани в хода на ревизията и съдебното заседание писмени доказателства и заключенията на съдебните експертизи. Безспорно установено е, че през м. декември 2014 г. от "Л.-81" ЕООД са издадени четири фактури с дати 17.12.2014 г.; 18.12.2014 г.; 19.12.2014 г. и 20.12.2014 г. с предмет доставка на кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, всяка от които с данъчна основа 37 833 лв. и ДДС 7 566, 60 лв. Установено е, че в един и същи ден стоката е прехвърлена последователно от "К. г." ЕООД на "М. 90" ЕООД, от "М. 90" ЕООД на "Л. 81" ЕООД, от "Л. 81" ЕООД на "С. 80" ЕООД и от "С. 80" ЕООД на "К. г." ЕООД. Последното дружество е и превозвач на стоката и към всяка от фактурите по веригата са представени заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи за стоката и описи с посочена единична цена, количество и обща стойност на всеки от артикулите с положени подписи за получател и доставчик. Фактурите са включени в счетоводството на дружествата и данъка е начислен. Доставките по веригата са с идентични количества и артикули кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, поради което не може да бъде споделен довода на касатора за липса на идентичност на стоките, респективно предходност на доставката. Съгласно договор за наем от 14.12.2014 г. "К. г." ООД отдава под наем на "Л.-81" ЕООД за една година складово помещение в гр. Т., Индустриална зона, а от писмени обяснения на касатора, дадени в хода на ревизията, стоката е превозена и разтоварена в гр. Т., ул. "А.. С." №... с осигурен от доставчика "Л.-81" ЕООД транспорт на "К. г." ООД и в деня на доставката е продадена на "К. г." ООД и на "К. х." ЕООД като всеки от двамата получатели я е превозил сам до своя обект. Представени са в тази насока товарителници за превоз и договор за превоз от 14.12.2014 г., сключен между "Л. -81" ЕООД като товародател и "К. г." ООД като превозвач и издадена фактура за услугата. Представен е договор за наем от 14.12.2014 г. със страни "Т. с. и." ООД /наемодател/ и касаторът /получател/, на ул. "А.. С." №..., който е прекратен считано от 1.01.2015 г. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че в товарния автомобил е възможно да се натовари на един курс цялото количество стока по всяка от издадените фактури от гледна точка на товаровместимостта му, но според вписаната в свидетелството за регистрация товароносимост той ще бъде претоварен, Всички тези писмени доказателства са подробно обсъдени от съда и е прието, че не може като краен резултат да се достигне до извод, че фактурираната стока действително е била предадена от доставчика "Л.-81" ЕООД на получателя "С.-82" ЕООД. Правилно е прието, че всички писмени доказателства като частни удостоверителни документи нямат обвързваща материална доказателствена сила и подлежат на преценка от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. От приходната администрация е поддържана неверността, както на документи представени в хода на ревизията, така и за пръв път представените в съдебното производство товарителници. Установените от вещото лице записвания в счетоводните книги, следва да се преценява в съответствие с разпоредбата на чл. 51 ДОПК, според която всички счетоводни записвания се преценят според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Правилно е прието, че въпреки издаването на необходимите за доставките счетоводни и отчетни документи, те реално не са извършени, тъй като няма фактическо предаване на стока от доставчика на получателя. Този извод е изведен от безспорният факт, че само за едни ден стоката е тръгнала и се е върнала при един и същи търговско-правен субект - "К. г." ООД. Трима от участващите по веригата доставчици имат един и същ адрес на управление, обслужват се от един и същ счетоводител и управителят на всяко от дружествата доставчици се намира в отношение на свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" ДР ДОПК с някое/някои от останалите дружества доставчици като всички те при условията на изборна регистрация по чл. 100, ал. 1 ЗДДС са регистрирани по ЗДДС по едно и също време /м. декември 2014 г., когато са издадени процесните фактури/. През същия период на м. декември 2014 г. са сключени и всички представени при ревизията превозни и наемни договори като единият от тях е сключен между "Л.-81" ЕООД и "К. г." ООД, което дружество е осъществило и превоза на доставките по веригата. Действително офисите на трима от доставчиците се намират на общ адрес на който се намира административната сграда, както и че свързаните лице не са касатора и прекия му доставчик, но предвид общата установена схема на доставката, същата правилно е обсъдена от съда, като част от фактическия състав за установяване реалното получаване на стоката. Преценени в съвкупност, всички тези факти налагат на извода, че липсва реалното предаване на стока между страните по отделните доставки, а само за изкуствено създаден документооборот и префактуриране на стоки, което макар и документално обосновано не налага на извода на наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Правилно АС е приел, че факта, че за стока от същия вид е издадена фактура на "К. х. ДС" ЕООД с данъчна основа 4 774 лв., не променя извода относно процесните доставки, тъй като са продадени родово определени вещи /кафе, безалкохолни напитки, бира и вино/, с каквито поначало дружеството е извършвало търговска дейност през ревизирания период. Довода в тази насока на касатора е неоснователен, тъй като процесните доставки по веригата видно от приемо-предавателните протоколи са с идентични количества и артикули кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, поради което е установена идентичност, каквато относно последващата доставка на "К. х. ДС" ЕООД, не може да се установи. Действително конкретни доводи за наличие на данъчна измама не се излагат от органа по приходите, но в практиката си ВАС винаги е приемал, че само документална обоснованост на доставката, не е основание за признаване на правото на данъчен кредит. Необходимо е установяване на икономическа обоснованост, с доказване на реално предаване на стоките, предмет на доставката. В случая не се установява икономическата обоснованост /стоката е продадена и закупена в един и същи ден, от едно и също лице, на по-висока цена/ и същата стока е получена от касатора и веднага продадена на първия по веригата продавач -"К. г." ООД, с негов транспорт. Действително получените стоки може да се използват за целите на икономическата дейност на получателя или за последваща облагаема доставка, но в случая именно втората цел е дискредитирана, тъй като получателят по доставката, същият ден е продал същата стока на по ниска цена. При тези факти, въпреки счетоводните записвания и двустранно подписаните частни свидетелстващи документи се налага извод, че фактурите са издадени без реално осъществена доставка и правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит законосъобразно в хода на ревизията е отказано по реда на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на спора и изрично искане на пълномощника на ответника, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК на Дирекция "ОДОП" - В. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 570, 85 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размера на минималното възнаграждение за един адвокат по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,